Обществени консултации

Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 107 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ, КФ и ЕФМДР за периода 2014-2020 г.

С проекта на постановление се предлагат изменения в реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд на Европейския съюз за периода 2014-2020 г.

Въвежда се облекчен ред за кандидатстване и оценка на някои категории проектни предложения при процедурата на директно предоставяне – за т. нар. „системни проекти“, както и за процедури, при които има само един конкретен бенефициент, който по силата на нормативен акт или друг акт на Министерския съвет единствен изпълнява дейностите, за чието финансиране кандидатства. Предвижда се в тези случаи оценката на проектните предложения да се извършва в едномесечен срок от подаването им.

Предложени са и разпоредби, с които се детайлизира уредбата за кандидатстване за безвъзмездна финансова помощ и оценка на проектни предложения по електронен път – чрез информационната система за управление и наблюдение ИСУН 2020.

По отношение на интегрираните проектни предложения е предвидено финансовата помощ да се предоставя с едно общо решение на ръководителите на управляващите органи на всички програми, от които ще се предоставя помощта, след което да се сключва един общ договор с бенефициента, съответно да се издава обща заповед. По този начин се създават предпоставки интегрираните инвестиции да се третират като един проект не само при кандидатстването и оценката им, но и при последващото им изпълнение.

Становищата може да бъдат изпращани и на ел. адрес programming@government.bg.


Дата на откриване: 4.5.2015 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Държавна администрация
Дата на приключване: 18.5.2015 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
18 май 2015 г. 19:06:04 ч.
petarkaras

ПМС 107/2014 и предлаганите промени не съответстват на действащото законодателство

1. ПМС 107/2014 (както междувпрочем и ПМС 121/2007 през миналия програмен период) в преобладаващата си част е в тежко противоречие с действащото българско законодателство, което българската администрация (по силата на чл. 6 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета - „операциите получили подкрепа от европейските структурни и инвестиционни фондове, съответстват на приложимото право на Съюза и националното право, свързано с прилагането му („приложимо право“)) е задължена да спазва при „усвояването“ (тъй като за добро финансово управление е просто абсурдно да става въпрос) на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Редица текстове на ПМС 107/2014 г. са в противоречие с Административнопроцесуалния кодекс (АПК), който е приложим за „административните производства пред всички органи на Република България, доколкото със закон не е установено друго“ (чл. 2, ал. 1 от АПК) и чийто общи правила не могат да бъдат дерогирани (изключени) с подзаконови нормативни актове (каквито са постановленията на Министерския съвет) – аргумент от чл. 5, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 1 и 3 от Закона за нормативните актове. Несъстоятелни са и аргументите на Управляващите органи, че ПМС 107/2014 (както и ПМС 121/2007 през миналия програмен период) предвиждали специален (по отношение на АПК) ред за провеждане на процедурите за безвъзмездна финансова помощ, по-конкретно за производството по издаване на индивидуални административни актове (каквито са Решенията за предоставяне на БФП, както и много от другите актове в процеса по „усвояване“ на средствата, които УО се опитват да замаскират под различни миловидни наименования, напр. „писма“). За справка вж. становищата (по-конкретно по коментари/предложения № 88 и 132), изразени от Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 във връзка с общественото обсъждане на насоките за кандидатстване по първата отворена процедура по програмата, които могат да бъдат прочетени тук: http://www.opcompetitiveness.bg/images/filerepository/Tablica_Publichno_obsajdane_Production_capacity_final.pdf
Наистина чл. 22, т. 1 от АПК предвижда, че уреденото в кодекса производство по издаване на индивидуални административни актове „не се прилага за административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им“. В тази разпоредба обаче се има предвид специален закон, а не подзаконов нормативен акт (какъвто е ПМС 107/2014), който предвижда специално административно производство, като основание за неприложимост на разпоредбите на раздел първи на глава пета АПК (в този смисъл е и последната практика на ВАС – вж. Определение № 4323 от 20.04.2015 г. по адм. д. № 4308/2015 г., VIII отд. на ВАС). Наред с това чл. 22, т. 1 от АПК не се отнася изобщо за оспорването на административните актове по административен и по съдебен ред, както и за другите въпроси, регламентирани в АПК, който при липсата на специален закон (който да изключи приложението му) е приложим на общо основание.

2. Предвид горното, цялото ПМС 107/2014 следва да бъде съобразено с разпоредбите на АПК (относно реда за издаването, оспорването и изпълнението на административните актове). В частност с тях трябва да бъдат съобразени и предлаганите промени в постановлението.

3. ПМС 107/2014, в частност предлаганите изменения и допълнения в постановлението трябва да бъдат приведени в съответствие и със Закона за електронното управление (ЗЕУ) и актовете по прилагането му. Твърде елементарно е да се смята, че отменянето на ал. 6 на чл. 1 от ПМС 107/2014 може да отмени задължението за прилагане на нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗЕУ, който урежда дейността на административните органи при работа с електронни документи, предоставянето на административни услуги по електронен път и обмена на електронни документи между административните органи (чл. 1, ал. 1 от ЗЕУ).

4. Недопустимо е администрацията (административният орган), която санкционира бенефициентите за всяко, било то и чисто формално, неспазване на нормативна разпоредба или разписана процедура, да не спазва и да погазва действащото законодателство (вкл. основните законови принципи, от които следва да се ръководи в дейността си (в административното производство) - законност, откритост и достъпност, последователност, предвидимост, публичност и прозрачност - чл. 4, 12, 13 от АПК, чл. 2, ал. 1 от Закона за администрацията) и вече 9-та поредна година всички да си „затварят очите“ пред тези и много други „системни нередности“.