Обществени консултации

Консултация за промяна в обхвата на районите за планиране от Ниво 2

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) предлага за обществено обсъждане три варианта за промяна в обхвата на районите от ниво 2 (NUTS 2). В момента районите от ниво 2 в страната са шест – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен. Шестте района от ниво 2 в България са обособени според класификацията на териториалните единици (NUTS) с цел статистическо отчитане съгласно изискванията на Евростат. Във всеки от тях функционира регионален съвет за развитие, който на ротационен принцип се председателства от областните управители на областите, които попадат в границите на съответния район.

През месец януари 2018 г. Министерският съвет разгледа и одобри доклад, с  който бе даден мандат на МРРБ да предложи за широко обществено обсъждане 3 нови варианта за райони от ниво 2.

Промяната се налага от необходимостта от по-устойчив във времето териториален обхват на районите от ниво 2 по отношение на броя на населението в тях и осигуряването на съответствие с нормативната рамка на ЕС - Регламент (ЕО) 1059/2003 за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS). Също така, се цели създаването на силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени и разположени по основни оси на развитие, със силни, достъпни и притежаващи капацитет и възможности центрове на райони. На трето място, промяната ще осигури важна териториална основа, на която да се базира разработването и изпълнението на стратегическите документи и програмите, които ще бъдат съфинансирани от Европейските фондове в периода след 2020 г.

Вариантите са разработени от междуведомствена експертна работна група, включваща представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, дирекции в структурата на Министерския съвет, Президентството на Република България, водещи министерства с отговорности по управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, НСИ, Националното сдружение на общините в Република България, Националния център за териториално развитие, Българска академия на науките.

Предложените 3 варианта включват, съответно, 4, 5 и 6 района (Виж приложението).

И трите предлагани варианта са съобразени с ключови критерии като устойчивост на населението поне до 2040-2045 г., хомогенност, географска обособеност и функционални специфики.

На този етап, вариантите не съдържат предложения за определяне на центрове и наименования на районите. Този въпрос предстои да бъде решен чрез обществено обсъждане и дискусионни събития, които се планират от МРРБ, както и чрез окончателното одобрение от Народното събрание и  Министерския съвет. Предложениято не предвижда промени на границите на административните области или смяна на административни им центрове.

 


Дата на откриване: 29.1.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Регионална политика
Дата на приключване: 28.2.2018 г.
Коментари
Коментари
 Добави коментар
 
30 януари 2018 г. 11:55:15 ч.
Манчева

Райони на планиране.

Считам, че третият вариянт е най-удачен, тъй като ще даде възможност за по - точни статистически данни, в момента показателите, които се отчетат за ЮЗР са валидни само за София.

31 януари 2018 г. 09:05:45 ч.
арх.Д

Промени на базата на трети вариант

Не че се надявам някой да обърне внимание на нови предложения, но все пак от опита си в сферата на териториалното устройство и регионалното развитие, предлагам следните промени: Районите да са четири, но образувани на базата на променения по следния начин трети вариант:

- към Западния район да се присъединят областите Плевен и Ловеч

- към Южния район да се присъедини област Стара Загора

- Към Североизточния район да се присъединят областите Бургас, Ямбол, Сливен, Габрово Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и името на района да се промени в "Източен район"

 

 

31 януари 2018 г. 09:25:07 ч.
nenchosp

София в отделен регион!

От изключителна важност е София да бъде изведена в отделен регион, тъй като тя изсмуква огромна част от парите, които се полагат на югозапада, и той изостава силно в своето развитие, заради тази статистическа хватка. 

Пределно ясно е, че ако София е отделен регион, нейният стандарт ще е средновреопейски и няма да бъде допустима за много от европарите, които вместо това ще отидат за балансирано развитие и догонване в останалата част от страната.

Следователно най-удачен е вариянт 3!

31 януари 2018 г. 12:22:36 ч.
КСГ

Съчетание между втори и трети варианти

Не виждам никакви мотиви за това как са разработили един или друг вариант. Сегашното деление работи ли? Ако да, защо се предлагат нови варианти?

Иначе от предложените три варианта намирам за най-удачен от географска и икономичека гледна точка вариант№2 с предложението София-град да се отдели в отделна зона. Обособяването на цяла западна България в една зона, както е във вариант №3, и изключването на София-град също е резонно. А какво ще кажете за комбинация между варианти 2 и 3: 5 зони- Западна България, Източна България /Черноморска зона/, Северен централен, Южен централен и София-град.

 

 

04 февруари 2018 г. 17:29:35 ч.
dobrev

Определено подкрепям втория вариант

Първо аз не харесвам идеята София да се отделя в самостоятелен район. И без туй хората често казват „София не е България“ и без туй се е получило голямо отделяне на столицата от останалата част на България. Един град трябва да живее заедно със заобикалящата го територия. Ако града се огради и се превърне в нещо като град-държава, то той по-скоро ще се превърне в едно голямо гето. За града са много важни въпроси като водоснабдяването, отпадъците, свежите зеленчуци, съботно-неделния туризъм и други подобни, които директно са свързани с района, в който града се намира. Хубаво е града да живее заедно със заобикалящия го район и да не правим допълнителни административни пречки, които да го отделят.
 
Относно първия и втория вариант, защо предпочитам втория. Разделянето на Варна и Бургас в два отделни района е изкуствено и ненужно. Това са двата черноморски града и те имат много общо помежду си. Именно голямата близост между тези два града създава известно съперничество между тях. Ако ги отделим в два района това съперничество само ще се усили. От друга страна бургазлии трудно биха се съгласили да бъдат в район, чийто център е Варна и затова би трябвало да се помисли за нещо като споделено председателство. Част от общите институции на района да са във Варна, а друга част да са в Бургас.
 
Подобен проблем с това кой град да е центъра ще има и в Дунавския район. Тук естественото решение е административния център да е във Велико Търново. Това не е най-големия град, но е стара столица, намира се в центъра на района и е естествен компромис между другите градове в района.
 
Това което особено много ми харесва във втория вариант е, че има ясно географско разпределение. Черноморски и Дунавски район са много ясно определени. Тракийско-Родопски също има ясен географски смисъл. Само Югозападния район няма такава характеристика и затова е по-добре този район да се нарича Столичен. Именно столицата е основния център и основната характеристика на този район.
 
Смятам, че е хубаво районите да включват градове, които имат общи характеристики и сходни проблеми, за да бъдат решавани тези проблеми съвместно. По този начин администрацията на всеки район ще се фокусира върху това, което е важно за хората от този район и няма да се разхвърля върху разнообразни проблеми.

05 февруари 2018 г. 17:00:07 ч.
AnneMarie

Отделянето на София не е добър подход

Отделянето на столицата София от най-близката до нея зона на влияние и от останалата част на страната е икономически и социално, а оттам и политически неприемливо.  През последните години у нас набира скорост едно уродливо явление в демографското ни развитие, при което София изсмуква бездруго намаляващото население от селищата с всякакъв размер – от най-малките села до големите градове.  С това, възможностите за развитие на провинцията намаляват още повече. Такъв модел е в разрез с българските традиции на добре развита селищна система с центрове на всички нива. По сегашния път ще надминем и гръцкия модел, където в Атина живее над една четвърт от тяхното население. Делението на център София и периферия, цялата останала страна вече достатъчно напредна, не ни трябва зорлем да го оформяме и задълбочаваме.

06 февруари 2018 г. 10:38:48 ч.
Манчева

ЮЗР

Именно София, като част от Югозападния регион изкривява данните за региона като средна работна заплата, размер на инвестиции и това ограничава възможностите за финансиране на останалите области - Перник, Благоевград, Кюстендил и София област, които всъщност са бедни и слабо развити.

Само, ако София е извън региона ще се види реалното им състояние и нуждата от целенасочена подкрепа.

06 февруари 2018 г. 10:43:42 ч.
spetrova

Задължителна устойчивост

На каква основа са определени сегашните планови райони и защо се стигна дотук да се определят наново? На никаква основа, защото сегашните райони не са първоначалния избор. Просто по някое време се е наложило по технически но непреодолими причини Плевенска и Ловешка области от Северен централен район да се преместят в Северозападен, с което първоначалният замисъл (какъвто и да е бил) се губи. А причината е, че броят на населението на Северозападен район пада под задължителния ЕС-минимум от 800 000.

По същата причина, Старозагорска област е отнета от Южен централен район, където естествено принадлежи, и притурена към Югоизточен район. Пак по същата причина сега се налага районите да се определят наново, тъй като Северозападният район отново пада под минимума.

Предлаганият Вариант 1 е кръпка върху кръпката, преместват се областите Габрово и Велико Търново към Северозападен район. Но и това решение е временно, за двайсетина години, и пак ще се стигне до ново прекрояване.

При Вариант 3, с шест района със значителни разлики в броя на тяхното население, което общо за страната отива под седем милиона и надолу, няма как да не възникне проблем с минимума, да речем след трийсетина години. А това никак не дава трайна основа за статистика и планиране.

На първо място проблемът с броя на населението при този вариант вероятно ще дойде от предвиждания Западен район, простиращ се от Видин до Петрич, ама без София, рядко населен и обезлюдяващ се. С други думи и при първия и при третия вариант липсва задължителната устойчивост, и отново ще се направи същата грешка – купуваш едно, получаваш съвсем друго.

07 февруари 2018 г. 12:35:40 ч.
asolubo

Вторият вариант

http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?Id=3264

По мое мнение вторият вариант превъзхожда останалите и в най-голяма степен би допринесъл за постигане целите на доброто планиране и управление.

https://www.researchgate.net/publication/321162634_NUTS_II_Regions_of_Bulgaria

Любомир Иванов, ИМИ-БАН

07 февруари 2018 г. 20:06:09 ч.
MAGDALENA3

За 3-те нови варианта за райони от ниво 2.

Считам ,че Вариант 2 е подходящ от гледна гочка на сегашното и бъдещото /поне за 10 години напред /  развитие на страната, защото : балансирано  влючват относително добре  обосбени територии според : релеф, брой население ,икономическа активно население , инфраструктура и комуникации ,образователна инфраструктура и социална инфраструктура  и проблеми включително демографски .

08 февруари 2018 г. 15:49:57 ч.
dan4e_3

Вторият вариант

Подкрепям избора на втори вариант! Географски са правилно разпределени и обобщени районите.Надявам се Велико Търново да се обособи като център на Дунавския район.

12 февруари 2018 г. 02:45:54 ч.
И. Сотирова

Вариант 2 е най-разумен

Вторият вариант ми се струва най-удачен. Съобразен е с географията и историята на страната ни. Би било добре наистина Велико Търново да е център на Северния район заради културната стойност на града.

15 февруари 2018 г. 13:41:40 ч.
Велизар

Подкрепям вариант 2

Подкрепям вариант 2, защото е балансиран и като брой региони - 4 (може София да се отдели в 5-ти като столица), като географска и историческа консолидация, разпознаваемост в европейски контекст.

Определено Пловдив и София са естествени центрове за два от регионите. За другите два е възможно да се помисли за център или дори да има фокус върху разпределена среда за управление, базирана на е-услуги.

Възможна е и по-добра (консолидирана) трансгранична комуникация в европейски план - особено с Румъния и Гърция. В случая с Румъния може да има единен Дунавски и единен Черноморски регион в ЕС.

21 февруари 2018 г. 12:37:43 ч.
pka

Предложение за алтернативен вариант

Считам, че трябва да се търси алтернатива на предложените варианти и/или комбинация от 2 и 3.

Задължително София-град трябва да се изведе като отделен район за планиране, което е честа практика за столиците на европейските страни.

 

В Западния район могат да се включат областите: Видин; Враца; Монтана; София; Кюстендил; Благоевград; Перник; Плевен; и Ловеч.

Останалите области в Северна България – Велико Търново, Габрово, Русе, Разград, Силистра, Варна, Добрич, Търговище и Шумен –  се обединяват в един Североизточен район за планиране.

Обособява се Югоизточен район, който включва областите: Стара Загора; Сливен; Ямбол; Бургас; Пазарджик; Пловдив; Смолян; Хасково; и Кърджали.

Така всеки район е съставен от равен брой области в него. Освен това всеки от тях съдържа в себе си по няколко по-големи града, които могат да бъдат вътрешни балансьори и двигатели за полицентрично развитие, какъвто е стремежът на Националната концепция за пространствено развитие (НКПР) на България. По отношение на броя на населението отново ще наблюдава сравнително равномерно разпределение. Въпреки че базата на югоизточния район в момента е висока в него има няколко области, чиито демографски показатели ще допринасят за ускореното му намаляване.

Пълното мнение, подкрепенно с данни, на този адрес: http://pkapostolov.net/city/902/novi-rayoni-za-planirane-na-nivo-2-nuts-2

22 февруари 2018 г. 08:01:46 ч.
Ognian Atanasov

Становище

До

Министъра на Регионалното Развитие и Благоустройството

г-н Николай Нанков

С Т А Н О В И Щ Е

от

групата общински съветници на ПП „Зелена Партия“ – ГРАЖДАНСКА ЛИСТА в

ОбС-Кюстендил

Относно:

Предложената за обществено обсъждане до 28.02.2018г. консултация за промяна в обхвата на районите за планиране от Ниво 2 публикувано от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) във връзка с одобрен доклад на Министерски съвет от месец Януари 2018г.

            Уважаеми г-н Министър,

Към момента област Кюстендил попада в Югозападен район на планиране в едно със София-град. Смятаме, че най-удачният вариант при промяна на обхвата на районите за област Кюстендил би бил всеки вариант без София-град. Затова ние изразяваме становище след направен подробен анализ на предложените от Вас три предложения, че подкрепяме третия вариант (който е единстевният предложен без София-град) и бихме желали да бъдем част от Западния район. Ако след приключването на общественото обсъждане се оформят становища към изменение на така предложените три варианта и предлагане на други варианти, ние сме готови да участваме в обсъждането на други предложения, като основно наше изискване е област Кюстендил да бъде в район на планиране без София град.

Мотивите за нашата позиця са, че присъствието на София град в Югозападния район на планиране тотално изкривява статистическите данни, като се отчитат нереално високи средни заплати, БВП и други. В следствие на това изкривяване областни центрове като Кюстендил, Перник и Благоевград биват лишени от реално полагащите им се финансови средства и други инструменти за развитие. Като пример можем да дадем ощетяването на Югозападния регион по отношение на  прага за подпомагане по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, където прагът бе редуциран от 70% през 2007-2013 година на 30% за 2014-2020г.

 

С оглед на предстоящото планиране, разработване и изпълнение на стратегически документи и програми, които ще бъдат съфинансирани от Европейските фондове в периода след 2020г., изразяваме настоящето становище, че всеки вариант без София е полезен за нашата област.

 

16.02.2018г.                                                  С Уважение:

Кюстендил                                                  

1.      инж.Огнян Атанасов

2.      адв.Кирил Станчев

3.      Димитър Велинов

26 февруари 2018 г. 17:12:57 ч.
spetrova

Има и други бедни области

 

Според заданието на консултацията, промяната в обхвата на районите за планиране от Ниво 2 се основава на: (1) необходимост от по-устойчив във времето териториален обхват на районите от ниво 2 по отношение на броя на населението в тях; (2) създаване на силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени и разположени по основни оси на развитие, със силни, достъпни и притежаващи капацитет и възможности центрове на райони; (3) осигуряване на важна териториална основа, на която да се базира разработването и изпълнението на стратегическите документи и програмите, които ще бъдат съфинансирани от Европейските фондове в периода след 2020 г.  Като ключови критерии се посочват устойчивост на населението поне до 2040-2045 г., хомогенност, географска обособеност и функционални специфики.



Ако изоставим този подход и дадем приоритет на един друг критерий, групирането на областите в райони формирани по критерия БВП на глава от населението, така че по-бедните области по възможност да не бъдат групирани заедно с по-богати (по логиката, че колкото по-беден е един район, толкова по-добър достъп ще има до програми на Европейския съюз), то няма причина този критерий да бъде прилаган само за Кюстендил и само по отношение на София-град. Трябва ли област Кюстендил да бъде в един район с област София, която има двойно по-голям БВП на глава от населението?



Едно примерно разделяне на страната с последователно прилагане на въпросния критерий би могло да бъде следното: Столичен район (област София-град, население 1,32 млн и БВП на глава от населението 28415 лв); Централен район (области София, Пловдив, Стара Загора и Габрово, население 1,34 млн и БВП на глава от населението 12816 лв); Източен район (области Варна, Бургас, Шумен, Добрич и Ямбол, население 1,36 млн и БВП на глава от населението 10835); Северен район (области Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Русе, Силистра, Разград, Търговище и Сливен, население 1,77 млн и БВП на глава от населението 8255 лв) и Южен район (области Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково, население 1,31 млн и БВП на глава от населението 7653 лв; горните данни са за 2016 г.)  Наистина, трябва да има яснота какво се прави; да се прилагат различни критерии в различни части на страната не е сериозно.