За мен е безспорно, че това е един сексистки, дискриминационен документ. Поставя се на пиедестал защитата на част от човечеството, попадащи в обхвата на една социално дефинирана роля - "гендер" (заменете буквите с еквивалента им на латиница), заимстваща наименованието на биологически обусловен диференциращ признак - пол, за сметка на останалата част от човечеството. На социално дефинирания "мъжки пол" с вменяват качества като: агресивност, склонност към насилие над "женския пол" и др., като се елиминара посочения дори в самата конвенция факт, за съществуването на насилие, макар и много по-рядко срещано, упражнявано от "женския пол", спрямо "мъжкия пол". Проблемите, които конвенцията се "опитва" да реши с методите и средствата които предлага, всъщност вече са решени (може и да има тук-там някой дребен, лесно коригируем пропуск). Ако някой успее да ми посочи в националното ни законодателство текст, който да разрешава насилие, под каквато и да е форма, на мъже над жени (социални или биологично дефинирани), има поне една напитка по избор от мен. Проблемът, третиран от конвенцията, е в прилагането на националното законодателство. Отговорните органи, по една или друга причина, не прилагат, или поне не ефективно, "силата на закона". Фактът, че в огромната част от случаите, информацията за прилагането на насилие остава само между насилника и насилвания, допълнително затормозява правоприлагането. От къде някое трето лице да разбере какво се случва, за да се намеси? Всички хора периодично да минават на детектор на лъжата, дали насилват или са насилвани? Може и да свърши работа, но нямам идея, как може да се случи практически. Или пък на всеки да имплантират чип в главата и да го следят всяка фемтосекунда, както по научно-фантастичните филми? Колко от поддръжниците на конвенцията ще се подложат на такава интервенция? Бълващите на конвейр "юристи" университети, пълнят следствието и съдебната система с лица, чийто юридически капацитет или не стига за решаване на елементарни правни казуси, да не говорим за нещо по-сложно, или пък ако го има, се използва за "хакване" на системата срещу облага. Понякога, макар и рядко, се появява някой Шерлок Холмс или Доктор Хаус, но системата не търпи такива личности - или ги смачква, или ги изхвърля. Без да се намери начин за ефективно прилагане на методи за защита от насилие, дори най-добре написаната конвенция или закон, ще бъде само парче хартия. Ако си направите подробен анализ на Истанбулската конвенция, ще видите, че в нея има много добри пожелания и много малко реална приложимост. Всяка една посочена в нея мярка е свързана с пари - за хора, оборудване, услуги и др. Всички знаем какво се случва в България, а и не само тук, когато става въпрос за обществени пари - или ги няма, или ако ги има, се харчат по "особен" начин. Ефективността е последното нещо което се търси. Опитайте се да скриете от насилника му произволно взет човек, някъде в България. При положение, че средното разстояние между двама човека в световен мащаб е 6 други човека, едва ли ще е лесно, да не кажа възможно. Обричате този човек на доживотен страх да не бъде открит. Мизерия, защото за да остане скрит, този човек трябва да стои под средното социално ниво, което всички знаем, че не осигурява много, а какво остава да бъдеш под него. Социална изолация, защото всяко едно ново познанство може да доведе до "осветяване". Версията на един популярен цитат, с авторство което не коментирам, гласи: "Пътят към ада е постлан с добри намерения". Моето усещане за тази конвенция е точно такова. Ако се приема такъв документ като конвенцията, то той трябва да третира насилието на едни лица над други лица, независимо от пол, религия, етнос и т. н. Поставянето на друг признак освен насилник/жертва в основата на подобен документ, винаги ще е спорно. Причините за упражняване на насилие под каквато и да е форма, не трябва да имат значение - насилника бил пиян, неадекватен, не осмислял действията си, насиления го предизвикал и т. н. Какво значение има това? Важен е резултатът. Още Библията, която претендира да съдържа в себе си цялата известна човешка история, казва: "Око за око. Зъб за зъб.". Ограничителните и/или наказателните мерки спрямо насилника и подпомагащите мерки спрямо насилвания трябва да са достатъчни и навременни, което обаче не знам дали може някога да се постигне. Кое наказание обаче е "достатъчно"? Гледайте някоя новинарска емисия за убийство, и ще разберете, че за адвоката на осъдения наказанието е "много строго", а за близките на жертвата "присъдата е подигравка". Разкриването на продължило 10 години насилие достатъчно навременно ли е? Колко процента човек е останало от жертвата? Известен ли е някому метод, за безпроблемно "изтриване" на 10 години от един (не)човешки живот. И накрая, в кръга на шегата, ако трябва да запазим баланса, то са необходими още конвенция, която да защитава мъжете от женското насили, конвенция, която да защитава жените от женско насилие и друга, която да защитава мъжете от мъжко насилие.