Истанбулската конвенция предизвика в последно време широк обществен дебат. Докато една част от обществото подкрепи идеята за ратификация на международния документ, друга се обяви твърдо против. Публично обявената цел на Истанбулската конвенция е във връзка с борбата на насилието над жени и деца. Безспорно,

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие предизвика в последно време широк обществен дебат. Докато една част от българското общество подкрепи идеята за ратификация на международния документ, друга категорично изрази несъгласието си. Публично обявената цел на конвенцията е свързана с борбата срещу насилието над жените и децата. Безспорно цел, достойна за похвала и подражание. За съжаление обаче, в текстовете на документа съществуват неясноти, които в голяма степен допринасят за поляризацията на общественото мнение. „Пол“ ще означава социално изградените роли, поведения, стереотипи, възприети в конкретното общество“. Тази дефиниция, уредена в чл.3, т. „в“ на конвенцията, във връзка с чл.12, пар.1 от същата – „Страните по тази конвенция ще полагат усилия за ликвидиране на възгледите, традициите и всички практики, свързани... със стереотипните роли за мъжете и жените“, създава неясноти както в юридическата, така и в социалната действителности. неразделно свързана с понятийната абстракция, стои въпросът за основните конституционно уредени принципи, човешки права и свободи. С въвеждането на комбинацията чл.3/чл.12 и синхронизирането й с останалата част от конвенцията, последната практически изключва възможността да се изгражда възглед, опозиционен на този за „социалния пол“. С това се нарушават редица разпоредби от Конституцията ни: - Чл.4, ал.2 – „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и гражданското общество“ - Чл.5, ал.1 – „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат“ - Чл. 6, ал.1 и 2 – С въвеждането на понятието „социален пол“ и дългосрочната стратегия за „заличаване на всички традиции и практики, базирани на.... стереотипните възгледи за мъже и жени“, всички модели, включително и тези, свързани с идентичността, културата и човешкото съществуване, с характер по – различен от „този за социалния пол“ практически биват обявявани за дискриминационни по същество. Нарушава се и равенството на гражданите пред закона, тъй като свободите на едни са ограничени за сметка на прищевките на други. Оттам: - Чл.37, ал.1, свързана със свободата на съвестта и мисълта - Чл. 39, ал.1 – Правото на свободно мнение, изразено чрез слово - Чл. 58, ал.2 – По отношение невъзможността за игнориране на Конституцията поради частни убеждения - С въвеждането на чл.14 от конвенцията се нарушава пряко чл.23 от нашата конституция- „Държавата създава условия за свободно развитие на науката и образованието“. От друга страна, Истанбулската конвенция, чрез своите абстрактни понятия, създава правна, а оттам и фактическа несигурност в българското общество. Пренебрегвайки очевидните разлики между мъже и жени, тя дава предпоставки за заобикаляне на закона чрез употреба на общата дефиниция за „социален пол“, пределно ограничаване на родителските права при отглеждането на детето, въвеждане на неравенство в спорта, възможност за отделни социални групи да налагат своето мнение и да отстояват частен интерес без оглед на това дали нарушават значим обществен такъв. От трета страна, последните политически събития също внесоха несигурност в националната обстановка. Внезапното стихване на парламентарното и институционалното недоволство около конвенцията, последвалото го бързо внасяне за гласуване в Народното събрание, без обстойно допитване до населението и въпреки нарасналото обществено недоволство ясно показаха, че зад цялата работа стои някой, чиито желания са конвенцията да бъде възприета като образцов модел час по скоро, без много шум, дори и в противоречие с обществените интереси. Предварителните обещания на правосъдния министър Цачева за скорошна ратификация на международния документ пък предизвикаха истинска лавина от гняв от страна на гражданите. В международен план също се забелязва целенасочено потискане на противниците на конвенцията. Израз на това е агресията на ЕС срещу Полша, както и политическият натиск, оказан върху правителствата на България и Хърватска.

Истанбулската конвенция има редица • Чл. 3 а) Неясната дефиниция за насилие, като дейности „които водят или е вероятно да доведат до ... увреждания или страдание за жените“ На основание на тази алинея държавата може да започне преследване на мъж само по подозрение за "вероятно" причинено "страдание" (любовно, емоционално, ...)? • Чл. 3 б) Липса на дефиниция на понятието „психологическо насилие“. • Чл. 3 в) Дефиницията на пола, като социална, а не биологична конструкция (Чл. 3 в), което противоречи на българското законодателство и неговите традиции. • Чл. 4, т. 4 противоречи на Чл. 6, ал. 2 в Конституцията на Република България ("Всички граждани са равни пред закона") • Чл. 14 Налага образование за изкореняване на стереотипните роли на пола без да тези роли да определени и предварително описани, където и да било. Оставя интерпретирането на Конвенцията в широки рамки. • Чл. 40 Определя нежелано „словесно поведение от сексуално естество“ като сексуален тормоз дори без да има свидетели (ако има „последица накърняване на достойнството“, ) за разлика от настоящото законодателство в ЗЗДискр. §1, т. 2, където е само пред други лица. • Чл. 60 и Чл. 61 Задължава страните по Конвенцията задължително да приемат бежанци заради насилие основано на пола и се забранява връщането им. • Предложен за подписване и ратификация в нарушение Чл. 4 и Чл. 6 от Закона за международните договори относно съпровождащите документи (и до момента не са публикувани такива в сайта на Министерство на правосъдието и в сайта на Парламента). • Предложен за подписване и ратификация в нарушение на Чл. 7 от Закона за международните договори относно превода на конвенцията и цялостна липса на превод на обяснителния доклад към конвенцията. • Предложен за подписване и ратификация в нарушаване на Чл. 27 и Чл. 28 от Закона за нормативните актове. и др.

За мен е безспорно, че това е един сексистки, дискриминационен документ. Поставя се на пиедестал защитата на част от човечеството, попадащи в обхвата на една социално дефинирана роля - "гендер" (заменете буквите с еквивалента им на латиница), заимстваща наименованието на биологически обусловен диференциращ признак - пол, за сметка на останалата част от човечеството. На социално дефинирания "мъжки пол" с вменяват качества като: агресивност, склонност към насилие над "женския пол" и др., като се елиминара посочения дори в самата конвенция факт, за съществуването на насилие, макар и много по-рядко срещано, упражнявано от "женския пол", спрямо "мъжкия пол". Проблемите, които конвенцията се "опитва" да реши с методите и средствата които предлага, всъщност вече са решени (може и да има тук-там някой дребен, лесно коригируем пропуск). Ако някой успее да ми посочи в националното ни законодателство текст, който да разрешава насилие, под каквато и да е форма, на мъже над жени (социални или биологично дефинирани), има поне една напитка по избор от мен. Проблемът, третиран от конвенцията, е в прилагането на националното законодателство. Отговорните органи, по една или друга причина, не прилагат, или поне не ефективно, "силата на закона". Фактът, че в огромната част от случаите, информацията за прилагането на насилие остава само между насилника и насилвания, допълнително затормозява правоприлагането. От къде някое трето лице да разбере какво се случва, за да се намеси? Всички хора периодично да минават на детектор на лъжата, дали насилват или са насилвани? Може и да свърши работа, но нямам идея, как може да се случи практически. Или пък на всеки да имплантират чип в главата и да го следят всяка фемтосекунда, както по научно-фантастичните филми? Колко от поддръжниците на конвенцията ще се подложат на такава интервенция? Бълващите на конвейр "юристи" университети, пълнят следствието и съдебната система с лица, чийто юридически капацитет или не стига за решаване на елементарни правни казуси, да не говорим за нещо по-сложно, или пък ако го има, се използва за "хакване" на системата срещу облага. Понякога, макар и рядко, се появява някой Шерлок Холмс или Доктор Хаус, но системата не търпи такива личности - или ги смачква, или ги изхвърля. Без да се намери начин за ефективно прилагане на методи за защита от насилие, дори най-добре написаната конвенция или закон, ще бъде само парче хартия. Ако си направите подробен анализ на Истанбулската конвенция, ще видите, че в нея има много добри пожелания и много малко реална приложимост. Всяка една посочена в нея мярка е свързана с пари - за хора, оборудване, услуги и др. Всички знаем какво се случва в България, а и не само тук, когато става въпрос за обществени пари - или ги няма, или ако ги има, се харчат по "особен" начин. Ефективността е последното нещо което се търси. Опитайте се да скриете от насилника му произволно взет човек, някъде в България. При положение, че средното разстояние между двама човека в световен мащаб е 6 други човека, едва ли ще е лесно, да не кажа възможно. Обричате този човек на доживотен страх да не бъде открит. Мизерия, защото за да остане скрит, този човек трябва да стои под средното социално ниво, което всички знаем, че не осигурява много, а какво остава да бъдеш под него. Социална изолация, защото всяко едно ново познанство може да доведе до "осветяване". Версията на един популярен цитат, с авторство което не коментирам, гласи: "Пътят към ада е постлан с добри намерения". Моето усещане за тази конвенция е точно такова. Ако се приема такъв документ като конвенцията, то той трябва да третира насилието на едни лица над други лица, независимо от пол, религия, етнос и т. н. Поставянето на друг признак освен насилник/жертва в основата на подобен документ, винаги ще е спорно. Причините за упражняване на насилие под каквато и да е форма, не трябва да имат значение - насилника бил пиян, неадекватен, не осмислял действията си, насиления го предизвикал и т. н. Какво значение има това? Важен е резултатът. Още Библията, която претендира да съдържа в себе си цялата известна човешка история, казва: "Око за око. Зъб за зъб.". Ограничителните и/или наказателните мерки спрямо насилника и подпомагащите мерки спрямо насилвания трябва да са достатъчни и навременни, което обаче не знам дали може някога да се постигне. Кое наказание обаче е "достатъчно"? Гледайте някоя новинарска емисия за убийство, и ще разберете, че за адвоката на осъдения наказанието е "много строго", а за близките на жертвата "присъдата е подигравка". Разкриването на продължило 10 години насилие достатъчно навременно ли е? Колко процента човек е останало от жертвата? Известен ли е някому метод, за безпроблемно "изтриване" на 10 години от един (не)човешки живот. И накрая, в кръга на шегата, ако трябва да запазим баланса, то са необходими още конвенция, която да защитава мъжете от женското насили, конвенция, която да защитава жените от женско насилие и друга, която да защитава мъжете от мъжко насилие.