Рездел 5: Как да оценяваме разходите?
|
Оценка на въздействието Раздел 5:
За всяка опция опишете всички значими икономически, социални екологични разходи в резултат на предприемане на действието, използвайки мерни единици. Изчислете в лева на година директните икономически разходи за бизнеса и всякакви други разходи по прилагането за държавните органи. Оценете качествено други икономически разходи, като ефекти върху иновациите, пазарните възможности и конкуренцията. Използвайте постоянни измерители за всяка опция, така че да бъдат лесно сравнявани.
|
Разходите от правителствената намеса се представят заедно с ползите, и са базирани на същия подход: представяне на основните икономически разходи в лева/година, представяне на основните екологични и социални разходи в мерни единици. Когато не е възможно измерване, въздействието трябва да се опише възможно най-точно. Всяка ОВ съдържа качествен и количествен анализ. Ръководството за ОВ на ЕК посочва, че анализът на въздействията се състои от три основни стъпки:
|
Стъпка 1
|
Идентифициране на икономически, социални и екологични ефекти
|
|
Стъпка 2
|
Качествена оценка на всички значителни ефекти
|
|
Стъпка 3
|
Задълбочен качествен и количествен анализ на най-значителните ефекти
|
Не е приемливо да се посочва, че държавната намеса има ползи, но няма разходи. Всяка държавна политика, която изисква определено действие има разходи. Някои разходи могат да бъдат оценени (например, разходи от налагането на изискване за лиценз), докато други разходи се изразяват в други мерни единици (например, по-високи нива на хора, живеещи в бедност или брой хора, губещи достъп до определена услуга). Измерването само по себе си не е цел за ОВ, а средство, което позволява на експертите да провеждат по-точни и качествени политики.
За да не се обърка особено много експертът, извършващ ОВ, той трябва да има ясна представа за това какви разходи да се включат в ОВ и кои се изключват, както по отношение на ценовите компоненти, така и по отношение на времето. Социалните и екологични разходи от държавната политика могат да включват негативни въздействия върху безопасността и здравето, например когато земеделските субсидии увеличават използването на разрушаващи околната среда методи в земеделието като пестициди. Често, политиките за намаляване на риска повишават други рискове. Например, хлорирането на водата намалява разпространението на болести, но хлорираната вода сама по себе си също е канцерогенна в определена степен. Важно е този вид разходи изрично да бъдат включени в ОВ.
Количествената оценка на директните разходи за съобразяване на бизнеса се изисква за всяка опция, заедно с качествено описание на динамичните икономически разходи. Оценяването на икономическите разходи от дадена политика е, за някои разходи, много лесно, а за други невероятно трудно. Много политики налагат различни видове разходи – първични, както и произтичащи от тях вторични и третични, като така създават свързвани ефекти, които могат да се разпростират в безкрайността.
Въпросът е какво да измервате и как. Реалните икономически разходи от държавната политика са социалните разходи за страната, които в повечето задълбочени анализи, трябва да се измерват като алтернативни разходи. На практика, правителството използва дадена политика, за да разпределя националните ресурси от една употреба към друга (например, купуване на по-скъпа ефективна откъм гориво кола вместо по-евтина кола и нов телевизор). Хората имат различни ценности за различни употреби на ресурсите. Тъй като не можем да измерваме лесно социалните алтернативни разходи, често можем да използваме заместител на социалните разходи, за да се опрости до голяма степен оценката на въздействието:
Това не се прави от убеждение, че разходите на бизнеса са по-важни от другите видове разходи. Разходите за бизнеса всъщност преминават през много страни: инвеститори (като по-ниски печалби) и потребители (като по-високи цени, по-ниско качество или по-малък избор) и разходите могат да преминават нагоре или надолу от пряко засегнатия производител. Затова измерването на разходите за бизнеса в оценката на въздействието не означава, че знаем КОЙ плаща за политиката на правителството. В повечето случаи е невъзможно или е много трудно да се установи кой плаща, тъй като разпределянето на разходите между инвеститори, служители и потребители се извършва по много канали и зависи от точния характер на конкуренцията за продукта или засегнатата услуга. (Изключение в това отношение е мястото, където една политика има мащабно въздействие върху един продукт или услуга и транзитни разходи могат да се изчислят за потребителите, които купуват тази услуга или стока. Това е направено в раздел 6 за пълната ОВ).
Държавната политика води до три вида разходи за бизнеса, които са описани поотделно по-долу.
- . Разходи за съобразяване с политиката – оперативни, транзакционни и капиталови разходи – намаляване производителността на компанията, инвестициите и реалните заплати. Повишените разходи за производство се делят в две категории:
- Административни разходи (анализирани в раздел 5.а)
- Съществени разходи, включващи капиталови разходи като закупуване на ново оборудване
- Примери:Регламенти, които затварят пазарите чрез монополи или други пречки за навлизане; бавни иновации чрез предписване на технологии; намаляване на бизнес гъвкавостта в наемането и освобождаването на работна ръка.
- Риск за политиката – рискът, че правилата на играта ще се променят, след като се направи една инвестиция – намалява обема на инвестицията, възвръщаемостта на инвестицията и социалната стойност на инвестицията.
Оценката на въздействието преминава през тези три вида икономически разходи систематично.
. Преките разходи за съобразяване на бизнеса с опциите на политика, трябва да се идентифицират колкото е възможно по-точно. Това се прави като систематично, и стъпка по стъпка се преминава през целия процес, необходим за съобразяване с дадения вариант на политиката и изброяване на отделните компоненти на разходите за бизнеса. Резултатът е списък на разходите, с изчисление за броя на фирмите, които са засегнати.
В много случаи ще бъде лесно да се изчисли монетарният разход за тези варианти. Където е лесно, това трябва да се направи дори в стандартната ОВ. Тъй като е вероятно екипът за ОВ да има достатъчно добра представа за бизнеса, за да определи пълните разходи точно, тези разходи ще се докажат в консултативния процес, където бизнесът ще трябва да се съгласи или да отхвърли анализа.
-
- Капиталови разходи: Годишни разходи за закупуване и подмяна на апарати, които отчитат разстоянието и цената (монетарна цена = брой на засегнатите таксита Х цената на новите машини на пазарни цени)
- Оперативни разходи: Годишни разходи за инсталиране и поддръжка на новите апарати
- Административни разходи: Годишни разходи за подготовката и предаването на доклади на данъчните власти (това е административен разход, който се изчислява отделно в Раздел 5.а.)
Тези разходи включват всички ефекти върху капацитета на бизнеса за разрастване към нови пазари, за нововъведения и за разширение и свиване или напускане (като затваряне на завод). Въпреки че е много трудно да се околичествят тези ефекти, важно е да се обсъдят качествено, ако управляващите трябва да вземат правилното решение.
Правителствената политика може да води до ниски директни разходи, но до високи непреки разходи за намаляване на пазарните възможности.
ОВ трябва да определи къде опциите на дадената политика ще имат някои от следните въздействия, а след това да оцени дали това въздействие ще бъде от значение за намаляване на възможностите и конкурентноспособността на българските фирми и потребители:
- Политики, които затварят пазари чрез монополи или създават други пречки за влизане;
- Политики, които забавят иновациите, като предписват технологии или забраняват технологии;
- Политики, които намаляват бизнес гъвкавостта при наемането и освобождаването на работна ръка
- Политики, които създават бариери за внос или износ на стоки и услуги
- Политики, които затрудняват отварянето на заводи, затварят заводи или преместват заводи
-
- Политики, които затрудняват преместването на заводи: Тази политика ще повиши разходите при затваряне на заводи в развитите региони и по този начин може да обезкуражи новите инвеститори да инвестират в тези региони. Липсата на стимул за инвестиране може да компенсира ползите за служителите в тези региони и да затрудни още повече намирането на работа.
Основната тревога за анализаторите е дали новата политика ще намали стойността на инвестициите, които вече са направени в България или ще поемат в различна посока от тази на политиките в миналото, което може да повлияе на инвестиционните решения. Тези видове политики ще повишат рисковете за инвеститорите в България. Регулаторният риск намалява както обема на инвестицията, така и стойността на инвестицията. Колкото по-несигурна и рискована е политиката, толкова по-голяма е вероятността изкарването на краткосрочна печалба да замени дългосрочната инвестиция в конкурентна среда.
Трудно е да се измери регулаторният риск от една единствена промяна в политиката, тай като рискът се натрупва с всяка промяна. Оценката на въздействието може да провери дали политиката поема в коренно различна посока от миналите политики и, ако е така, дали политиката създава пречки за инвеститорите в България. Оценката на въздействието може да оцени дали политиката е част от серия от управленски промени, които заедно създават несигурност за намеренията на правителството в икономическата дейност или сектор.
- Добър пример за оценяване на нарасналия риск от инвестиране: Цел на политиката е да защитава хората от покачване на застрахователните ставки. Тази опция ще изисква от правителството да одобри нарастването на ставките. Потенциалните разходи за бизнеса включват:
- Политики, които увеличават риска от предлагане на застраховки в България. Тази политика би забавила промените в ставките и следователно ще повиши риска от предлагане на застраховки в България. Нови застрахователни продукти може да не се предлагат в България, намалявайки избора и качеството за потребителите.
Разбира се, разходите за бизнеса са само един вид разход. Може също така да има обществени и екологични разходи (отрицателни последици) или рискове, свързани с определен вариант. Това също трябва да се има предвид.
Този раздел за разходите трябва да завършва с обобщаваща таблица, която представя количествено или качествено разходите за всяка опция. Като минимум, въздействието на разходите трябва да се опишат, като се посочи дали въздействието е малко, средно или голямо и се изчисли броят на засегнатите страни. Обобщаващата таблица изглежда така:
Таблица 5: Обобщаваща таблица за Раздел 5
(ОВ за политика, която изисква търговските обекти да подобрят обучението на персонала си по безопасност)
|
Опции
|
Икономически разходи
|
Социални разходи
|
Екологични разходи
|
|
Опция 1: Без промяна в политиката
|
Икономическите разходи от инциденти ще нарастват по-малко всяка година, въз основа на доклади за инциденти от изминалите 5 години
|
5 000 сериозни травми в магазини, нарастващи с 3% годишно
|
Няма
|
|
Опция 2:
|
Голямо увеличение на оперативните разходи за 5 000 МСП и 300 големи фирми в търговията на дребно. Потенциални ограничения за влизане, намаляване на инвестициите в сектора.
Правителствените разходи ще се увеличат поради наемането на повече инспектори.
|
Възможна загуба на работни места в сектора
|
Няма
|
|
Опция 3
|
И др.
|
|
|
|
…..и др.
|
|
|
|