Обществени консултации

Проекти на регионални планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г.

Регионалните планове за развитие са документи за стратегическо планиране с интегрален характер, които определят средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на районите от ниво 2, в съответствие с предвижданията на Националната програма за развитие: България 2020, Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 г. и другите структуроопределящи политики. Регионалните планове за развитие се разработват за 7-годишен период, който съвпада със 7-годишния период на действие на областните стратегии за развитие и общинските планове за развитие и със следващия програмен период на кохезионната политика и финансовите инструменти на Европейския съюз за нейната реализация.

Проектите на регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г. са разработени на основание чл.17, т.7 от Закона за регионалното развитие и в съответствие с изискванията на чл.11, ал.1, ал.2, ал.4 и ал.5 от Закона за регионалното развитие. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за регионалното развитие и чл. 17, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие, проектите на регионалните планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г. са обсъдени и одобрени от Регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2, като са отразени всички направени бележки и предложения. За всички проекти на регионални планове за развитие са извършени предварителни оценки, които включват оценки за социално-икономическото въздействие и екологична оценка по реда на Закона за опазването на околната среда. След проведените процедури по екологична оценка са издадени положителни становища от Министерството на околната среда и водите за съгласуване на проектите на регионалните планове за развитие, като са отчетени резултатите от предварителните оценки и препоръките от становищата на Министерството на околната среда и водите. 


Дата на откриване: 28.6.2013 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Регионална политика
Дата на приключване: 11.7.2013 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
01 юли 2013 г. 10:58:37 ч.
slugitel

Северен централен район

Институциите, въз основа на чиито данни се взимат управленски решения трябва да бъдат изградени на база на европейската класификация за регионите.
Така например според НАП Русе, Разград и Силистра е в Североизточен район, според Агенция по заетостта Северен централен; а според Европейската класификация - Северен централен
Така например, Видин, Враца, Монтана според НАП в Северен централен, според Агенцията по заетостта в Северозападен район попада в ТД на НАП Велико Търново,.
По такъв начин регистрираните трудови договори се отчитат към ТД -тата, където са попаднали незнайно защо въпросните населени места, а безработицата се следи в Регионалните агенции по заетостта, съответно в Русе, Разград или другаде. Считам, че данните, генерирани от отделните институции следва да бъдат съпоставими във всеки един момент с цел да се избегне изкривяване.
От друга страна по примерните проекти за развитие на Северен централен район, считам, че за да се създаде интегритет със северната съседка следва всички населени места от Района по река Дунав приоритетно да се включи в учебната програма на училищата и като допълнителна възможност за учене на румънски език, т.е. населението трябва да може да се разбира помежду си, за да може да се интегрира, да се търсят бизнес партньорства и др. По неофициални данни Букурещ е почти 5 милиона население, това са потенциални партньори и клиенти и да се пренебрегва това е липса на далновидност. Факт е, че дори Русенски университет и неговите филиали не предлагат такова обучение. Специализирано обучение по румънски език следва да се въведе и в специализираните администрации /като приходната и митници/, с оглед на факта, че все повече румънски фирми имат адресна регистрация в градове от Северен централен район. Като критерий на обучаващите фирми е обучението да се извършва от филолози, защото в настоящия момент по програмите на Агенцията по заетостта обучението се осъществява от хора, които нямат филологично образование и педагогическа правоспособност, нивото на владеене на езика е улично.
За летище Русе - закъсняваме ужасно много. Летището в Букурещ се задъхва и не може да поеме пътнико потока. От миналата година Букурещ строи с ускорени темпове второ летище, а това в Щръклево буренясва. Това беше шанса, да се дръпнат клиентите на румънската страна, тези , които не могат да бъдат поети от сегашното летище. Предлагам летището в Щръклево да бъде държавно и да се възстанови в най-кратък срок, защото това би означавало също така и развитие на съпътстваща инфраструктура и също така осигуряване на заетост в тази структура на местното население.
Всички природни забележителности са национално богатство. Държавата трябва да ги презентира в чужбина и да си набавя приходи от посещения. Например Куршунските водопади от известно време се събират такси от незнайно кой, без да се издава съответен документ, без нужната информация кой ги стопаниства и пр. Защо в дъждовните дни на черноморски летовници чужденци да не се предложи посещение на Сребърна, Орлова чука, Русенски лом и др. забележителности или на исторически музеи, пътуване по река дунав - нощем под звуците на валс и др.

11 юли 2013 г. 14:41:32 ч.
dpopov

Становище за Североизточен район

За преодоляване на изброените проблеми в транспортния сектор заложени за пореден път в поредния стратегически документ предлагаме следните мерки и дейности:

1. Да се извърши оценка на замърсяването и емисиите от автомобилен транспорт генериран през туристическия сезон която да се добави към документа;

2. Да се разгледат алтернативни по-екологични форми и схеми за транспорт които да намалят дела на автомобилния транспорт:
• Да се извърши предпроектно проучване на линейна връзка по оста на урбанизация Бургас-Варна-Балчик-Каварна-Шабла за осигуряването на ефективен, сигурен, безопасен и екологичен транспортен коридор (или съвкупност от няколко линии) в най-натоварените туристически зони. Проучването трябва да включва различни варианти – от стандартна ЖП линия, през теснолинейна, тип „леко метро” и трамвай;
• Това предпроектно проучване да бъде конкурентно оценено в рамките на настоящия документ като алтернатива на автомагистрала „Черно море” и скоростен път Варна-Шабла-Дуранкулак;
• Да се извърши предпроектно проучване за линейна връзка за пътници и товари от/до летище Варна с центъра на града и пристанищния комплекс;
• При рехабилитация на съществуващи пътища в поне в туристическите зони в близост до морския бряг задължително да се включва платно за велосипеден транспорт;

3. Индикатора на стр. 80 „Рехабилитирана/реконструирана пътна мрежа с регионално и местно значение в км” няма никакво отношение към обществото като потребител на обществена услуга. Така предложен индикатора има значение само за строителните компании чиито услуги се заплащат на км.
Предлагаме следните индикатори за измеримост на стратегическите цели:

• Изменение съотношението на пътническия транспорт изразен чрез процентен дял на всеки вид транспорт изразен в км/ на пътник
Аргументация: Разделението по видове транспорт е ключов индикатор ориентиран към резултат. Желания резултат към края на 2020 е намаление на пътниците използващи лични автомобили и превес на обществените нисковъглеродни форми на транспорт. Данните са налични на европейско и национално ниво.

• Принос на нова, рехабилитирана и модернизирана пътна и ЖП инфраструктура за намаляване на емисиите на парникови газове изразена чрез спестени тон/СО2 екв.
Аргументация: предлагаме допълването на сегашния индикатор измерващ дължината на изградената инфраструктура който не дава необходимата информация за ефекта от осъществения проект. Необходимо е въвеждането на индикатор който да отразява стойностите на емисиите в резултат от осъществяването на един проект. Такъв индикатор следва да се използва и в Оценката за въздействие върху околната среда като фактор при избора на проекти за постигане на европейските цели в транспортната система. ЖП сектора разполага с необходимата информация по подвижен състав спрямо тон/км. Що се отнася до пътищата тази информация може да се събира чрез електронни тол системи и наблюдения на интензивността на трафика. В момента се разработват и други, по-точни методологии напр. Методологията на Европейска инвестиционна банка за въглеродния отпечатък, Методология на Генерална дирекция Климат на ЕК или Изследване на методология за отчитане на климатичния ефект при оценка на проекти на CE Delft Insitute.

11 юли 2013 г. 23:58:09 ч.
iliyan2011

Становище на сдружение "Екофорум за устойчиво развитие"

Коментар

11 юли 2013 г. 23:58:52 ч.
iliyan2011

Становище

СДРУЖЕНИ

12 юли 2013 г. 00:00:29 ч.
iliyan2011

Становище на сдружение "Екофорум за устойчиво развитие" - част 1

СДРУЖЕНИЕ „ЕКОФОРУМ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ”

София 1000, п.к. 972 тел. 088/ 702 02 02, 088/ 885 47 43
eл. поща: info@esd-bg.org Интернет: www.esd-bg.org
регистрация: ф.д. 2482/91-СГС идент. №: 000647710

Изх. № 195 / 11.07.2013 г.

До
г-жа Десислава Терзиева
Министър на регионалното развитие

СТАНОВИЩЕ

Относно: проекти на регионални планове за развитие на районите от ниво 2
за периода 2014-2020 г.

Уважаема г-жо Министър,

Представяме на Вашето внимание становище по повод общественото обсъждане на проектите на регионални планове за развитие на районите от ниво 2 за периода 2014-2020 г.

I. Относно проект на регионален план за развитие на Северозападен район:
Политика по околна среда в района е необходимо да обърне допълнително внимание за съхранение на речните екосистеми и възстановяване, където е възможно, на някои пресушени меандри. В допълнение, продължават случаите на замърсяване на река Огоста основно от източници в гр. Враца и гр. Монтана. След вливането на р. Ботуня са налице изменения в речните екосистеми, свързани с „цъфтеж” на висша водна растителност, което налага през новия програмен период допълнителни мерки за предотвратяване на промишлени и битови замърсявания.

Екологичните загуби от откъсването на меандри и пресушаване на заливаеми тераси се измерват не само със загубата на заливаеми гори и влажни зони. Изградените в миналото хидротехнически съоръжения са довели до увеличаване на скоростта на водата и скъсяване теченията на реките в района. Намаляла е способността за естествено водозадържане и буфериране на водни обеми при високи води, а се е увеличила ерозията и вдълбаването на речните корита. Това налага през новия период да се планират допълнителни мерки за мониторинг на водите в района.

II. Относно проект на регионален план за развитие на Северен централен район:
Сред приоритетните дейности за развитие на района през следващия период препоръчваме развитието на екологичен, земеделски и културен туризъм, подобрение на пътната инфраструктура, и повишаване на квалификацията и качеството на образованието и обучението. Както е посочено и в самият план, районът е сред тези, с най-ниски показатели за социално-икономическо развитие в Европейския съюз. От тази гледна точка, следва да се осигурят средства за подкрепа на стартирането и за укрепване на микро-, малки и средни предприятия, както и за повишаване на експортният потенциал и конкурентоспособността на продукцията на местните производители и доставчици.

III. Относно проект на регионален план за развитие на Североизточен район:
През новият период развитието на масовия туризъм по Черноморското крайбрежие следва все повече да се допълва и обвързва с предоставяне на туристически услуги във вътрешността на страната. На територията на района, както и в съседните райони има голямо разнообразие и обекти за екологичен, културен, аграрен и др. видове туризъм. Подобна обвързаност би осигурила по-продължителен престой на туристите, което води до допълнителни средства в полза на местните икономики.