Обществени консултации

Проект на ПМС за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги

С проекта на Постановление на Министерския съвет се предлагат изменения и допълнения в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Предложените промени в наредбата имат за цел да гарантират на командированите работници и служители:

- право на трудово възнаграждение, в което се включват всички задължителни елементи според законодателството на приемащата държава;

- условия за настаняване, които да не са по-неблагоприятни от предоставяното настаняване от работодателите в приемащата държава;

- поемане на разходите при прекомандироване;

- цялостна закрила на трудовите права, съобразно изискванията на местното законодателство, когато командироването надвишава 12 месеца;

- закрила при недействително командироване.

С предложения проект на акт се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 173/16 от 9 юли 2018 г.). Предлага се постановлението да влиза в сила от 30 юли 2020 г.


Дата на откриване: 16.9.2020 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 16.10.2020 г.
Коментари
Добави коментар
 
18 септември 2020 г. 13:08:12 ч.
paolina_kl

относно предложенията за промяна в Наредбата

Разпоредбата на § 10 от предложения проект за изменение на Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на представяне на услуги, във връзка §9 от същия проект за изменение- не държи сметка, че командировки, започнали преди повече от 1 година, биха поставили автоматично в нарушение работодатели, изпратили в командировка в рамките на предоставянето на услуги свои служители. Ретроактивното действие на нормативните актве трябва да е изключение, а не принцип, още повече, когато засяга права на адресати и би поставило работодателите автоматично в нарушение, с влизането в сила към 30.07.2020г. Намирам за неприемливо ретроаактивното влизане в сила на измененията защото държавата не е намереила за добре да приведе действието на Директивата до въпросната дата 30.07.2020г., предвидена като крайна в самата Директива!

Тук става въпрос не просто за формалност, а и до финансови измерения на командироването, които са уредени между страните по командироване в рамките на предоставяне на услуги в съдържанието на Споразумения за командироване!

Считам, че целият текст на предложената ал. 6 на чл. 9 противоречи на смисъла и съдържаието на чл. 3, §1 а  от директивата:

когато действителната продължителност на дадено командироване надхвърля 12 месеца, държавите гарантират, независимо от приложимото за трудовото правоотношение право, че предприятията, посочени в чл.1, параграф 1 осигуряват на работниците, командировани на тяхна територия, на основата на равно третиране, в допълнение към реда и условията на работа, посочени в параграф 1 от настоящия член, всички приложими ред и условия на работа, които са установени в държавата членка, в която се извършва работата:

- от законови, подзаконови или административни разпоредби и/или

- от колективни трудови договори или арбитражни решения, които са били обявени а общоприложими или се прилагат в съответствие  с параграф 8

 

Идеята на Директивата след надхвърляне на 12 месеца командироване в друга държава членка- работникът или служителят да придобие социално-осигурителните и трудови права каквито имат местните работници и служители за съответната държава членка на ЕС, която приема командирования служител- права, не да продължава да бъде към социално-осигурителната ни система.

Предложеният текст ба чл. 10, ал.3 от Наредбата в  частта "смегчаващи вината обстоятелства" не е правно прецизен, понеже юридическите лица не формират вина. Тяхната отговорност е обективна и безвиновна. Не се разбра какво всъщност иска да се каже. Може би, че деянието ще се приема за маловажен случай на нарушение?