Обществени консултации

Проект на Правилник за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика

Правилникът за прилагане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика се приема на основание чл.10 , ал. 1 от Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика.

С Правилника се уреждат условията и редът за вписване в и заличаване от Регистъра на социалните предприятия. Регистърът на социалните предприятия се създава, води и поддържа в Министерството на труда и социалната политика  като единен национален административен регистър. Информацията в Регистъра на социалните предприятия се съхранява в информационна система, която поддържа национална база данни. За целите на изпълнение на правилника информационната система се свързва по електронен път, съгласно Закона за електронното управление за автоматичен обмен на данни с Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, регистър БУЛСТАТ и Средата за междурегистров обмен (RegIX).

С Правилника се уреждат още  и условията и редът за отпускане на средства за обучение за повишаване на професионалната квалификация на лицата по чл. 7, т. 4 от Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика, наети от социални предприятия клас А+, под формата на схеми за минимална помощ при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis (ОВ, L 352/1 от 24 декември 2013 г.)


Дата на откриване: 22.3.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 20.4.2019 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
01 април 2019 г. 15:39:18
RIA

Цялостна оценка на въздействието към проекта на Правилник за прилагането на ЗПССИ

На първо място, бихме искали да отбележим като добра практика решението на МТСП да подготви цялостна оценка на въздействието (ОВ) към проекта на ППЗПССИ, отчитайки очакваните значителни последици за обществените отношения чрез обособяването на нов сектор в икономиката и широкия кръг заинтересовани страни в стопанския и нестопанския сектор.

Считаме, обаче, че приложената към ППЗПССИ цялостна предварителна оценка на въздействието има сериозни методологически недостатъци, които водят до пряко противоречие с изискванията на българската правна уредба. Поради това, ОВ има нужда от прецизиране и усъвършенстване в следните насоки:

1) Раздел IV “Възможните варианти за постигане на заложените цели, както и описание на варианта „Без действие" приключва със заключението:

Като се ръководим от представените аргументи, препоръчваме реализирането на вариант № 1, тъй като с него се постигат описаните по-горе цели и желани ефекти.“

Как съставителите на ОВ достигат до този категоричен извод на толкова ранен етап остава абсолютно неясно, предвид факта, че тепърва предстои изследването на въздействията (раздел V-VIII), сравняването на вариантите на база резултатите от това изследване (раздел IX) и обобщението на резултатите от проведените консултации (раздел Х), преди да се стигне до момента за препоръчване на вариант на действие (раздел XI).

Смисълът на оценката на въздействието е извършването на задълбочен вариантен анализ, който на база на обективни данни и доказателства да препоръча най-подходящото решение на даден проблем. Оценката на въздействието не е и не би следвало да се използва като допълнителен способ за мотивиране на вече взето решение.

2) Представените в ОВ количествени данни са крайно недостатъчни и това най-ясно проличава от констатацията, направена при сравняването на вариантите, че:

с оглед липсата на възможност за извършване на точно остойностяване на разходите и ползите по отношение на предложените варианти, не е възможно да бъде представен точен количествен разчет.

От текста на оценката не става ясно на какво се дължи тази невъзможност: на обективна липса на данни в държавата, на липса на специалист в екипа, изготвил ОВ, който може да анализира наличните данни или на нещо друго?

3) Там, където все пак са представени данни, същите не са надлежно описани:

- налице е позоваване на НСИ, но не е представен линк към цитираната информация (вж. така стр. 18 и 22 от ОВ);

- цитирана е информация за получени средства по оперативни програми, но не е посочен линк към източника на информация (вж. така стр. 15 от ОВ);

- на стр. 22 от ОВ се казва:

„Според неофициални данни, изготвени и предоставени от експерти на НСИ социалните предприятия участват с около 0,8 % от БВП на страната. В управленската програма на правителството е заложен количествен индикатор за нарастване на социалната и солидарна икономика до близо 2% от БВП. Изграждането на екосистема за развитие на социалните предприятия има потенциал да допринесе за общото развитие на страната, като остойностяването на този принос за социалната и солидарна икономика условно може да бъде определен спрямо наличната информация и при отсъствието на отделен институционален сектор в националните сметки на около 2 000 млн. лева. Очакванията са растежът да е балансиран, стабилен и при ръст от около 20 % през първата година от приложението. Ползите ще се разпределят по цялата верига на доставките и между всички заинтересовани страни.“

Не става ясно как се е стигнато до сумата от 2 000 млн. лева – екипът, подготвял ОВ сам ли е достигнал до тази сума и ако да – по каква методология? В случай, че информацията е заимствана от друго място – откъде? Същите въпроси стоят и пред прогнозата за ръст от около 20% през първата година на приложението.

4) Не е извършен задължителният „МСП-тест“. Съгласно чл. 29 НОМИОВ при всяка цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва и оценка на въздействието върху малките и средните предприятия (МСП). НОМИОВ подробно разглежда компонентите, съдържащи се в МСП-теста. Нито един от тях не е описан в обсъжданата ОВ.

Стриктното спазване на изискването за извършване на оценка на въздействието върху малките и средните предприятия е особено важно в контекста на конкретния нормативен акт, тъй като както самата цялостна ОВ отчита:

„В своята голяма част субектите на социалната и солидарна икономика и социалните предприятия отчетени чрез НСИ на принципа на самоопределянето спадат към категория малки и средни предприятия.“

 

Център за оценка на въздействието на законодателството