Обществени консултации

Проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г.

Националната стратегия за детето (НСД) 2019-2030 г. е разработена на основание чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето от работна група с мандат от Националния съвет за закрила на детето, в която участват представители на всички заинтересовани страни (държавни институции, неправителствени организации, академична общност). Съгласно Закона за закрила на детето, политиката за закрила на детето се изпълнява въз основа на приета от Народното събрание по предложение на Министерския съвет Национална стратегия за детето. Координацията по разработването на проекта на документа е осъществена от Държавната агенция за закрила на детето. В процеса на разработване на стратегическия документ са проведени

консултации в различни формати и с различни целеви групи под формата на широки обществени обсъждания – кръгли маси, тематични срещи и фокус-групи с участието на родителски организации, професионални съсловия и специалисти, ангажирани в пряка работа с деца и родители, държавните институции, законодателната, съдебната и местната власт, академичната общност, детски и младежки формирования, ученически парламенти, както и граждански, международни и други организации, работещи с деца.  

 

Проектът на НСД 2019-2030 г. е разработен в съответствие с целите и основните принципи на Конвенцията на ООН за правата на детето, а именно: недопускане на дискриминация; най-добрите интереси на детето; право на живот, оцеляване и развитие и право на детето да бъде чуто и неговото мнение да бъде взето предвид. Визията на новия стратегически документ е: „Всяко дете в България, на всеки етап от детството си, живее и развива своя потенциал в интегрирана здравословна, сигурна и насърчаваща развитието му среда, която гарантира неговите права и благосъстояние, при осигурена подкрепа на родителите и на професионалистите, които полагат грижа за децата“. Мисията на Стратегията е мобилизирането, финансовото обезпечаване, интегрирането и насочването на усилията на държавните институции и на гражданското общество към подобряване на средата и към повишаване на жизнените шансове на всяко дете за реализация на неговите възможности.

 

При разработването на проекта на НСД 2019-2030 г. е възприет подход, който има за цел да предизвика промяна в качеството на институционално взаимодействие, организирайки и насочвайки усилията на институциите спрямо отделните фази от жизнения цикъл на развитие на детето (ранна детска възраст – 0-6/7 г. и период на детство и юношество – 7-18 г., като се вземат предвид спецификите на периодите 7-13/14 г. и 14/15-18 г.). Изведени са и основните ключови реформи за подобряване на отделните секторни системи. В Стратегията са посочени целевите групи, към които ще бъдат насочени публичните политики. Отчетливо са формулирани новите изисквания към управлението на информацията, спрямо която се планират и реализират публичните политики за детето. 

 

Планираните мерки са обособени в пет ключови области на въздействие, а именно:

1. Здраве и здравословен начин на живот;

2. Качествено образование за всички деца;

3. Семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот;

4. Сигурна среда и достъп до правосъдие;

5. Отдих и свободно време/детско всекидневие.

 

Стратегическите цели по петте тематични области са:

  1. Гарантиране на майчиното и детско здраве и насърчаване на здравословния начин на живот и здравната култура;
  2. Гарантиране на достъпа на всяко дете до качествено образование и грижи на всеки етап от жизнения цикъл и придобиване на умения и компетентности за пълноценно включване в обществото;
  3. Подобряване на стандарта на живот на всяко дете и гарантиране на правото му да живее в подкрепяща развитието му семейна или близка до семейната среда;
  4. Гарантиране на правото на всяко дете да живее в сигурна среда; превенция и защита от насилие и от други вредни действия, и ефективен достъп до правосъдие;
  5. Осигуряване на възможности за участие на детето във вземането на решения по въпроси, които го засягат, както и достъп до игра, спорт, културни и други дейности, които подкрепят развитието му и формират граждански компетентности.

Проектът на новия стратегически документ описва и механизмите за управление, координация и финансиране, както и механизма за мониторинг и оценка на НСД 2019-2030 г.

 


Дата на откриване: 10.1.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 08.2.2019 г.
Коментари
Добави коментар
 
12 януари 2019 г. 16:26:53
бортан

Символичното пошляпване по дупето на малките деца не е физическо насилие а припомняне на иерархията

Във връзка с въвеждане на пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца и криминализиране на домашното насилие, което се предвижда в проект за “Национална стратегия за детето (2019-2030 г.)“, ще споделя мои наблюдения конкретно свързани с телесното наказание, в което в момента не се прави разграничение между това, което е свързано с физическото насилие - бой, шамар, плесница и с психологическото - вербалното - и символичното, за което шляпването по дупето е единствено с цел да се припомни иерархията в семейството.
 
В името на какво шляпването, което е само слаба физическа и по-скоро символична корекция караща детето, което се инати да не слуша, да се подчини на правилата, трябва да се отнесе към насилието, както това би било вярно ако се ошамароса или му се нанесе побой? Трябва човек да е наивен или невеж по отношение на всичко, на което ни учи психоанализата, за да не допусне, че чрез своята прищявка или инат детето се противопоставя по „природен” начин на авторитета на родителите си и никаква „педагогика”, никакъв диалог не е в състояние да преодолее този негов инстинкт, който го подтиква да им наложи личността си без помощта на разума, твърде беден в този стадий от живота му, за да може да бъде използван ефикасно. Споменът от едно шляпване е нищожен, още повече, че то е реакция, която детето причинява „съзнателно” – тръшканиците, ревовете, капризите, сълзите, които текат по команда. „Плесницата” (тук не става въпрос за тази през лицето, която е израз на унижение) е символ на авторитета, който детето безпроблемно разпознава, докато думите изискващи от него послушание, привидно безболезнени но малко разбираеми в момент на инатливо упорство, ако му бъдат наложени на всяка цена, пречупват волята му. Нараняващи, особено когато са произнесени в състояние на гняв, те биха могли да причинят много повече вреда на съзряването му от лекото шляпване, оставяйки завинаги запечатани в съзнанието му като унизителни.
 
Инкриминирането на шляпването устройва изключително социалните служби, които ще се възползват от тази възможност, за да се включат по един още по-абсурден начин в живота на родителите третирайки ги като непълноценни индивиди, които трябва да бъдат асистирани, за да поправят възпитателните си „грешки”. Генерализирането на концепцията за недосегаемост на детето ще доведе до катастрофални последици и в семействата и в училищата, възпроизвеждайки насилници съобразяващи се единствено със собственото си его, което на свой ред ще разшири намесата на СС. Това ще бъде спирала на държавното вмешателство в личния живот, делириум на институционалната параноя. Както отбелязва Мартин Брус, президентка на асоциацията „Гласът на детето” (La voix de l"enfant), правителството е сбъркало бойния си призив: „Ние затъваме все повече и повече в репресиите. Малко по малко ние отнемаме авторитета на родителите над децата им. Не бъркайте възпитание и злоупотреба.” Продължаването по този път води до абсурд. Един ден може да поискат да се забранят и детските милувки, защото СС не могат да са сигурни дали те не носят сексуален подтекст. В момента 82% от французите са за пляскане по дупето. Според анкетата на „Неделна Западна Франция” (Dimanche Ouest France), 45% от тях са на мнение, че това „учи на уважение към авторитета” а те знаят по-добре от привържениците на социалното инженерство кое е добро за децата им.
 
/пълният текст може да се види в блога ми/ http://boristanouscheff.blog.bg/lichni-dnevnici/2019/01/11/.1641922

 

15 януари 2019 г. 14:20:31
инфпотр

Символичното пошляпване по дупето на малките деца не е никакво физическо насилие

Инкриминирането на подобни деяния е нелепо, необосновано и поредния правен произвол, който носителите на законодателна инициатива, както и на депутатите си позволяват. Това е едно много нелепо предложение, позоваващо се отчасти на мненията на психолози - така наречените "специалисти". Тези психолози са всичко друго, но не и специалисти и за пореден път предлагат безсмислици. Нито едно от твърдения на така наречените специалисти не е правилно, не е доказано емпирично или клинично, като изводите които се навеждат на база някакви си експирименти и изследвания са напълно погрешни. Ако въобще има някакви последствия от пошляпването, то те би трябвало да се проследят с изследвания извършвани в продължение на десетки и повече години, като получените резултати би следвало да бъдат безспорни, доказващи по един безспорен начин една или друга причинно-следствена връзка м/у пошляпваното и поведението, което така наречените специалисти свързват с него. Останалото би било поредната значима манипулация на общественото мнение, която може би се цели с предложението на тези нелепи промени. 

15 януари 2019 г. 16:35:57
Паола

Против забраната на възпитателния шамар

Мисля, че прилагането на мерки взети от скандинавските държави и прилагането и безогледно тук в България е погрешно, защото не се отчита мирогледа, психологията и моралът на българския народ. А българинът обича децата си и е готов да даде последни сили и пари за да ги отгледа и изучи. Забраняването на възпитателния шамар, ще постави на колене родителя пред детето и детето знаейки, че родителя гледан под лупа може да изнудва и манипулира родителите си. Например дете на 10 може да изнудва родителите да му купят колело със заплаха, че излезне на улицата и ще крещи, че родителите го бият! Децата са големи манипулатори! Също така съседи, които не обичат шумни и ревливи деца ще подадат сигнал срещу родителите, че бият децата си и това е бърз начин за саморазправа и отмъщение към невинните родители! Познавам такива, които викаха полиция на съседите над тях защото детето не е приспано и топурка след 10 вечерта. Какво ще бъде наказанието на родител, който удари шамар- затвор или отнемане на децата. Приемните семейства в България не са добре обучени- спомняме си детето от приемно семейство на което му измръзнаха пръстите, защото тичаше босо в снега и се говореше за ампутация на пръсти! Каква е целта на този закон? Защото, ако само преписваме закони от европейски чиновници трябва да ги съобразим с бита и добруването нашия народ. Мисля, че един шамар е 1000 пъти по-добре от изземване на децата и настаняване в приемни семейства. Българските родители са добри родители и обикновено използват шамара в краен случай и с мярка! Изцяло съм против тази крайна мярка и мисля че с нея отиваме в другата крайност - отглеждането на разглезени и безотговорни деца, които знаят че няма граници и всичко им е позволено. Няма научни доказателства, че шамара уврежда детската психика,а само множество проучвания с неясен, а понякога двусмислен резултат. 

17 януари 2019 г. 11:30:40
veselo111

Пошляпването не е насилие

Не е необходимо да копираме едни Скандинавски държави, чиито стандарт на живот и нрави са далеч от нашите - балканските, за да отглеждаме децата си добре и в здравословна семейна среда. Става въпрос за нормалните семейства, изключвайки болните агресори и насилници. В България има закони и към момента, което не налага приемането на безсмислени нови такива, обслужващи част от административните структури. Как би могла Държавата да се грижи, както и да определя начина на възпитание на децата в Българското семейство, да му налага рестрикции, след като самата тя - Държавата, не умее да се погрижи за децата в своите институции??? Как се погрижи и по-добре ли от семейната среда, същатата тази Държава за децата в домове и приемни семейства, където примерите за насилие не са никак малко, а желанието за справяне далеч не покрива моралната отговорност на всеки пряко ангажиран???Семейството е Институция, а вмешателството в него е грубо нарушение на Конституцията на България, както и човешките ни права. Против насилието съм, въпреки че опитите за насилие над Българският народ през последните години не спират. Насилие е, да оставиш деца да бъдат малтретирани в държавни институции и приемни семейства - и психически, и физически. Насилие е, да бъде отнемано дете от биологична майка /която обича детето си/, заради бедност, а да бъдат финансирани приемни семейства за да го отглеждат. Насилие е, деца със специални образователни потребности, да бъдат оставени на произвола и да не получават адекватна подкрепа в спокойна среда, заради липса на квалифицирани кадри в образователната ни система. Насилие е, увредени деца да не водят пълноценен живот, а родителите им да гаснат ден след ден. Има много примери още за истинско насилие. Но т.нар. пошляпване" -  не е насилие!!!

18 януари 2019 г. 15:55:20
NNC

Становище на Национална мрежа за децата - 1

Национална мрежа за децата е обединение на 152 граждански организации и съмишленици, работещи с и за деца и семейства в цялата страна. Насърчаването, защитата и спазването на правата на детето са част от ключовите принципи, които ни обединяват.  Ние вярваме, че всички политики и практики, които засягат пряко или косвено децата, следва да се изготвят, прилагат и наблюдават, като се взема предвид принципът за висшия интерес на децата и с активното участие на самите деца и младежи.

Ние от Национална мрежа за децата приветстваме усилията на държавните институции за разработването на  Национална стратегия за детето 2019-2030 г, изградена върху разбирането за политики, насочени към гарантирането на правата на децата и подкрепа на семействата в отглеждането на децата.

Мрежата участва активно в създаването на документа и като пряко ангажирани, ние отчитаме следните предимства на процеса по създаването и съдържанието на документа:

●        Видът и обхватът на Стратегията. Документът е визионерски и обхваща политики и мерки за всички деца в България, за разлика от предходната Стратегия, която беше повече насочена към рискови групи деца. Документът също е насочен към подкрепа на родителите и на професионалистите, което е в основата на развитието на здрави и добре функциониращи деца и бъдещи поколения.

  • Широкият консултативен процес, който бе проведен при изработването на документа. Въпреки краткото време, ДАЗД успя да включи всички ресорни ведомства, неправителствени организации, университети, деца и млади хора, родители, граждани и експерти. Макар и да имаме забележки по начина, по който се провеждаха консултациите – особено тези с децата и управлението на дискусии при излагане на противоположни гледни точки, ние, от Мрежата, отчитаме, че широко отвореният консултативен процес е правилния път към създаването, приемането и изпълнението на национални документи, които се отнасят към  детето и семейството. 

 

18 януари 2019 г. 15:56:04
NNC

Становище на Национална мрежа за децата - 2

  • Широкият консултативен процес, който бе проведен при изработването на документа. Въпреки краткото време, ДАЗД успя да включи всички ресорни ведомства, неправителствени организации, университети, деца и млади хора, родители, граждани и експерти. Макар и да имаме забележки по начина, по който се провеждаха консултациите – особено тези с децата и управлението на дискусии при излагане на противоположни гледни точки, ние, от Мрежата, отчитаме, че широко отвореният консултативен процес е правилния път към създаването, приемането и изпълнението на национални документи, които се отнасят към  детето и семейството.

 

  • В процеса на изработване на Стратегията отчитаме напредък в концептуалното мислене в сравнение със същия процес, който протече при съгласуване на предишната Стратегия за детето 2008-2018 г.  Това концептуално израстване, резултат и от развитието на практиките в различните обществени сфери, се отрази в няколко нови момента в Стратегията, които ние приветстваме:
    • Детството като специфичен период от жизнения цикъл на човека намери израз в поставяне на фокус върху неговите етапи. Формирането на добре функционираща за себе си, за обкръжението си и за обществото личност, изцяло зависи от детството на човека. Затова и акцентът върху етапите на детството, като фокус на политиките на държавата, е предимство на Стратегията. От икономическите изследвания през последните десетилетия, на преден план излиза необходимостта от умно инвестиране на публичните средства във възрастите, в които те дават голям ефект за обществото. Разчитаме, че с поставянето на фокус върху отделните възрастови етапи, ще се осигури по-ефективно разходване на публичните средства за децата.  
  • Развитието на концепцията за уязвимостта на детето. Стратегията слага фокус на  рисковете, на които е вероятно да се изложи детето в различните му възрасти срещу заклеймяването на т.нар. уязвими групи и етикетирането на децата (и семействата им), за да могат да се възползват от определени обществени средства. Стратегията се позовава на рисковете, с които може да се сблъска всяко дете и родителите му, и те могат да бъдат съотнесени към всяка група деца и тя да се разпознае в Стратегията, без обаче да бъде изрично стигматизирана. Приветстваме множеството мерки, насочени към подкрепа на семейството и превенция, и защита от всички форми на насилие. Силно сме убедени, че това ще направи по-гъвкаво последващото планиране на мерки по Стратегията, без да се противопоставят досегашните групи деца – малки деца срещу юноши, здрави деца срещу деца с увреждания, деца на семейства с доходи срещу бедни и т.н.
  • Координацията на обществените системи, които имат най-голямо значение за детето – здравеопазване, образование, социална система и правосъдие. Предизвикателствата, изведени от предишния период, са надградени в проекта на Стратегията с бъдещи мерки за координиране на усилията на институциите: нови закони, свързани с  детето; общи информационни бази, които да служат за планиране на конкретните мерки в годините и за събиране на данни, и как те се изпълняват и какъв ефект имат върху поколенията деца и реализацията им като млади хора.

 

18 януари 2019 г. 15:57:10
NNC

Становище на Национална мрежа за децата - 3

  • Темата за компетентността за децата и младите хора също е нова и ключова в Стратегията и е обвързана с необходимите компетентности за живот в 21 век. Приветстваме и разбирането, което вече се налага, че компетентностите на децата са част от развитието на компетентностите на възрастните – родителите, професионалистите и обществените системи около детето.  
  • Подкрепяме и инструментите, с които ще бъде изпълнена Стратегията – Пътна  карта, тригодишни програми, системата за мониторинг. Документът е гъвкав и дава възможност към него да се развиват други подстратегически документи, които да визират само определени цели, мерки или област – например как ще развием компетентностния модел по реда от обществените системи, през професионалистите и родителите към децата. Твърдо смятаме, че трябва да отпаднат годишните програми за планиране, като Националната програма за закрила на детето, и капацитетът на ДАЗД да се насочи към стратегически последващи задачи и управление на координацията между ведомствата, отколкото да управлява годишни програми.

 

18 януари 2019 г. 15:57:43
NNC

Становище на Национална мрежа за децата - 4

В хода на изработването на Стратегията, ние от Национална мрежа на децата също искахме да си представим как ще изглежда светът и България през 2030 година. Как ще живеят порасналите сега деца и в какъв свят ще живеят децата в онзи момент. Този поглед в настоящето, близкото и по-далечно бъдеще ни подтикна да попитаме децата от форматите за детско и младежко участие в Мрежата, какъв е животът на децата в България. В проучването ни участваха над 300 деца на възраст между 10 и 18 години. Макар да имаме нужда от още обработване на резултатите, ето първите от тях:

  • Здраве: Децата акцентират, от една страна, върху нуждата от добро, внимателно и приятелско  отношение на лекарите и персонала към тях и да им бъде обяснявано по начин, по който те да разбират защо са в болница и какво ще им се случва; от друга, извеждат потребността от висококвалифицирани специалисти, които да работят с и за децата, с използване на модерно и специализирано оборудване. Болниците децата си представят като място, което е приветливо, шарено и чисто, спокойно и с добра храна, с възможности за игра и четене/учене, а не да “прилича на затвор”.           
  • Образование: Децата говорят за липса на мотивация. Образователната система се изгражда от хора, които не познават училището, на знаят какви нужди имат децата и не успяват да ги разбират: „някой ми налага да уча нещо, без да разбирам смисъла“. Според младите хора ще бъде хубаво, ако се промени начинът, по който учителите ги оценяват – биха искали преподавателите им да обръщат повече внимание как мислят и какви идеи имат, а не в каква степен са запомнили факти от материала, и да ги насърчават да бъдат критични. Има мнения, според които учителите са длъжни да следват учебната програма от Министерството на образованието и това им пречи да преподават „истински знания“.
  • Семейство и деца в алтернативна грижа: децата споделят, че обичат да прекарват свободно време с родителите си - като споделят с тях общи любими активности, или просто свободното си време. За тях е важно да могат да говорят с родителите си по всякакви теми. Според децата, това от което най-много се нуждаят онези от тях, останали без грижите на своите родители, са емоционална топлина и подкрепа, като значителна част подчертават и важността на това да има близка до семейната среда.
  • Правосъдие: При обсъждане на темата за досега на децата с наказателната система, те споделят, че макар за темата да се говори по-рядко, тя всъщност ги вълнува изключително много. Като основни причини за извършване на противоправни действия, децата и младежите разпознават психологически фактори (ревност, невъзможност за изразяване на емоции и чувства и други), средата и икономическата ситуация, в която израстват те. Този акцент, поставен от децата, отново насочва към нуждата от цялостна реформа на сега действащата система за детско правосъдие, която по-добре да отговаря на нуждите на децата.

 

18 януари 2019 г. 15:58:52
NNC

Становище на Национална мрежа за децата - 5

Като отчитаме  всички предимства на продължаването на стратегическото планиране за децата на България, и че Държавната агенция за закрила на детето планираше създаване на визионерски документ, ние настояваме и за последващи стъпки:

  • Широко популяризиране на Стратегията и разясняване на нейните концептуално нови моменти от страна на ДАЗД и другите държавни институции на достъпен и ясен език, който да обясни каква промяна биха донесли те на практика в живота на децата и семействата.
  • Обща стратегия за комуникация на последващите стъпки – създаването на Пътна карта за изпълнение на Стратегията и първата тригодишна програма.
  • Организиране на обществени дебати за преодоляване на езика на омразата, който поражда спорни теми при публикуването на Стратегията за обществени консултации – напр. темата за телесното наказание.
  • Прозрачност на начина, по който държавните институции вземат решения за последващите тригодишни програми и мерките, които ще бъдат включвани в тях. Те не трябва да са просто съвкупност от това, което е в плана на всяко ресорно министерство, а да се намери механизмът за междуведомствено планиране на мерки. През последните месеци наблюдаваме опити за такова и приветстваме МТСП, МП и МОН, които успяват да координират работата си по обща тема. Наред с това, обаче, искаме да изкажем силното си притеснение за институционалната затвореност на Министерство на здравеопазването и структурните промени, които внесе със Закона за бюджет 2019 и Закона за бюджета на НЗОК

за 2019, които засягат децата и семействата – преместването на Център “Фонд за лечение на деца”. Друга тема, която нажежи безсмислено публичното пространство, бе тази за Национална многопрофилна детска болница и МЗ без обществени консултации тръгна към темата с лошо консултирано решение, което стигна до противопоставяне на нуждите на децата и тези на студентите по медицина. Напомняме, че естественото място за дебатиране на тези теми са МС, ДАЗД и Националния съвет за закрила на детето, които трябва да имат консултативни и комуникационни стратегии по спорни теми.

  • Отчитаме необходимост да се ускори реформирането на образователната система в посока към изграждане на умения за 21 век. Предлагаме в Стратегията да се планира въвеждането на методите за системно развиване на дигитално-медийна грамотност на учениците  от 1 до 12 клас чрез смяна на методите на преподаване и междупредметни връзки със широко използване на дигиталните технологии. Това трябва да бъде приоритетна цел на МОН в следващите години.

 

В заключение, ние от Национална мрежа за децата, изразяваме подкрепа към Стратегията за детето. Разчитаме, че в продължение на процеса на изпълнение, а именно - при разработване на Пътната карта и тригодишните национални програми, ние ще бъдем активно включени и редица конкретни мерки за подкрепа на децата и семействата, за които се застъпваме от години, ще бъдат взети предвид и припознати от страна на институциите. Оставаме на разположение като отговорен и предвидим партньор.

18 януари 2019

Национална мрежа за децата

 

21 януари 2019 г. 11:29:59
Nataliy

Звучи като Барневарн в България!

Четейки проекта за стратегията една мисъл ми идва на ума - Барневарн. Пишете, че тя е изготвена с участието на всички заинтересовани страни, но не виждам родителски организации. Излиза, че родителите са някакви животни за разплод, а децата им просто продукт, който после разни организации и институции под шапката на тази стратегия да моделират както решат! Това е абсурдно, Както е абсурдно и поставянето на равен знак между това да плеснеш детето си през ръцете когато прекали и да да го малтертираш физически. В една Норвегия социалните служби могат да отнемат детето от родителите защото са си позволили да му се скарат на обществено място и за негово "добро" да го дадат на приемно семейство - симпатична гей двойка която да го включи в сексуалните си игри, разбира се против волята му. Случайно ли е, че въпреки "грижата" има бум на самоубийствата при децата именно там? България не е Норвегия и делегирането на огромни права на Социални и прочие институции и постоянната им намеса в семейстовто няма да доведат до нищо добро, по-скоро до злоупотреби от страна на тези инститиции тъй като се създават многобройни предпоставки за изнундване на родителите с наказания и отнемане на децата. Семейството е нещо свято, да бъдеш родител е благословия и привилегия и никой няма право да го измества при възпитанието на собсвеното му дете! Ако искате да подобрите нещо, тогава подсигурете финансова подкрепа за родители, които обичат децата си и искат да се грижат за тях, но нямат достатъчно финансови средства за да им осигурят всичко необходимо, вместо да им бъдат отнемани и за тях на примени семейства да се плащат не малки суми.  Предлагате въвеждане на патронажна грижа до 3 г. Кому е нужно това? Ако преди 35-40 години майките не са имали много информация за отглеждането на дете, то днес има безплатни курсове за бременни жени, които да ги подготвят за всичко, което им предстои, консултанти по кърмене и прочие. За всичко друго си имат педиатър. Да не говорим, че болниците отдавна изпитват недостиг от медицински персонал, откъде ще се осигурят толкова много квалифицирани лица, които да обслужат всички семейства и деца? В стратегията е заложено и да се постигне пълен обхват на задължителните имунизации, но никъде не отваряте дума за съзадаване на фонд за обещетение на пострадалите от ваксини. Защото пострадали има, но когато нещо се случи родиелите са оставени да се оправят сами без никаква подкрепа от държавата. Излиза,че ще имат само задължения, но не и права. В много от страните в Европейския съюз ваксините са право на избор, не е лошо да помислите над това! И не на последно място сексуланото образование, от каква възраст ще стартира и какво точно ще учи децата - защото ако идеята е да се информират колко губаво нещо е да си част от еднополова двойка или да си смениш пола, може да си го спестите. 

21 януари 2019 г. 12:48:11
Madlena Mankikian

Когато грижата се превърне в лоша услуга...

Всичко, свързано с подпомагане на семейства с деца, както и осигуряване на защита на децата, е добра идея и до известна степен - необходимост, но както знаем, "пътят към ада е постлан с добри намерения". Свидетели сме как в някои страни именно решения, тръгнали с подобни добри намерения, днес са довели до действия, граничещи с фашистки.

Лично аз смятам, че Държавата трябва да се намесва тогава, когато едно дете е поставено в наистина угрозяващи здравето и безопасността му условия, но всякакви медицински манипулации (в това число особено ваксинации) трябва да бъдат изцяло по избор, преценка и най-вече след ИНФОРМИРАНО СЪГЛАСИЕ на родителите! Задължителният характер на имунизационния календар в България противоречи на конституционните права на децата, както и на Конвенцията за правата на човека и биомедицината, ратифицирана и в България. 

21 януари 2019 г. 13:29:21
HristinaNikolova

Две стратегически цели от стратегията, които будят подозрение - 1

1. Неслучайно най-коментираното изречение в настоящата стратегия е „Въвеждане на пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца, криминализиране на домашното насилие и въвеждане на ефективна работеща система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани“. Защото липсва дефиниция за това какво е „телесно наказание“. 
Така на практика побоят, боят с пръчка, колан, юмруци и т.н., който се възприема като нещо погрешно и неприемливо от мнозинството българи, е приравнен с лекото пошляпване по памперса, което на практика не причинява болка, и със символичното подръпване на ухото. Което е абсурдно. 
Представете си малко дете, което се протяга към ножа, опитва се да бръкне в контакта или си играе с копчетата на печката. Родителят го шляпа през ръчичката, след като детето не е реагирало на вербалните обяснения. Това телесно наказание ли е? Що за глупост е, за да смяташ, че е в интерес на детето да се пореже, вместо да бъде пляснато леко през ръката?
Телесно наказание ли е да изведеш тръшкащо се дете от магазина, като го държиш за ръката, а то се дърпа в другата посока? Телесно наказание ли е да накажеш детето да стои право в ъгъла, когато е направило беля? Да го изкараш за минута на балкона, когато не иска да се облича, за да види колко студено е всъщност навън? Да го накажеш да стои само в стаята си 5 мин.? Всички тези възпитателни практики засягат в някаква степен тялото на детето. Телесни наказания ли са? Стратегията мълчи по въпроса. Не казва къде минава границата на забраненото и позволеното физическо взаимодействие. Може утре някой да реши, че гъделичкате детето си твърде дълго и то само привидно се забавлява, а всъщност го измъчвате.
Какво да кажем за ситуация, в която родител, който не прилага физически наказания, си изпусне нервите? Напр. майка, която удари шамар на детето си, защото я е ухапало или е ударило невръстното си братче. Или баща, който е ударил шамар на дъщеря си, защото е разбрал, че пуши трева. И в двата случая родителят може след секунда да съжали за постъпката си, но за закона той вече е престъпник. Ако попитате детето, потърпевшо в подобна ситуация, дали иска в дома му се изсипят социални работници да го „защитават“ от тоя инцидентен шамар, сигурна съм, че то ще отговори отрицателно.
И така, след като въведем една „пълна и изрична забрана за телесно наказание“, принуждавайки родителят да премисля едва ли не всяко физическо взаимодействие с детето си, ние продължаваме по-нататък, въвеждайки „ефективна работеща система за превенция, наблюдение и изпълнение на тези забрани“. Какво значи това? Че всеки родител е потенциално заподозрян. Че всеки родител трябва да се чувства постоянно под наблюдение от властта и обществото. Че във всеки един момент в дома ви може да нахълтат полицаи със социален работник и да отведат детето ви, защото съседката го е чула, че плаче посреднощ (иди, доказвай, че му растат зъби и го боли) или има синка (паднало е на пързалката? докажи), или си е прищипало ръката на вратата (къде си блял ти, явно си безотговорен родител).
Наистина ли искаме да живеем в страна, в която родителите са третирани като престъпници с условна присъда – постоянно заподозрени, постоянно наблюдавани. Аз лично не желая да живея в такава страна. Не смятам за нужно държавата да се намесва толкова пряко и постоянно в семейните взаимоотношения. Не смятам, че това е наистина в интерес на детето.
Истински ефективната система за превенция и реакция при насилие над деца изисква хората, работещи с детето извън семейството – учители, възпитатели, треньори, лекари, да бъдат добре обучени да забелязват физическите и психологическите белези, издаващи, че едно дете е жертва на насилие и тормоз. Тогава работата на социалните работници ще бъде пряко насочена към децата, които имат нужда от помощ или са в риск. 
А не да се отчита дейност, като се следи дали някой, който блъска по 10 часа всеки ден, за да осигури най-доброто бъдеще за детето си, не му е дръпнал случайно ухото, когато е изрисувало цялата стена с флумастер.
Разбира се, съставителите на стратегията веднага ще кажат, че не това са имали предвид, и че никой няма да тормози обикновените хора и единствената цел е да бъдат предпазени и защитени децата. Но подозрението, че тези мерки, въведени в името на децата, могат да се изродят в механизъм за контрол и намеса на държавата в личните семейни отношения, си остават.

21 януари 2019 г. 13:30:13
HristinaNikolova

Две стратегически цели от стратегията, които будят подозрение - 2

2. Стратегията предвижда и „Въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за всички деца на възраст 0 – 3 г.“
Стратегията не отговаря на въпроси като: 
- на какъв период ще бъдат тези посещения; 
- ще заместят ли месечните консултации при педиатър или ще ги дублират; 
- родителите ли ще избират медицинското лице или ще се върне районирането от соца; 
- към коя институция ще бъдат тези хора и с какви средства ще им се плаща; 
- посещенията по график ли ще са или ще са „изненадващи проверки“ на битовите условия, в които живее детето; 
- какво се случва с онези родители, които иначе редовно водят детето си на преглед и ваксини, но не желаят чужди хора да влизат в дома им, и т.н. 
- наистина ли ВСИЧКИ деца имат нужда от „патронажна грижа“ или всъщност повечето имат отговорни родители, които се грижат добре за здравето на децата си. 
Аз лично смятам, че вместо да идва сестра в дома ми да дублира детската консултация, по-добре да бъдат включени в програмата за детско здравеопазване допълнителни задължителни профилактични прегледи при специалисти, повече изследвания. Да не ми се налага да плащам сама стерилната урина, защото здравната каса плаща само обикновена. С какво тази „патронажна грижа“ ще допринесе за здравето на детето ми, ако продължавам да плащам от джоба си за изследвания и лекарства?
Всички тези „подробности“, които не са изяснени в стратегията, са важни, за да се прецени смисъла и нуждата от въвеждането на въпросната „патронажна грижа“. Ако целта й е да се осигури здравна помощ на ромските деца, които нямат личен лекар, то нека си кажем, че разработваме стратегия за някои уязвими групи, а не национална програма. Това би било по-ефективно и по-целесъобразно финансово. 

21 януари 2019 г. 14:08:29
Лия

Не виждам подкрепа за семейството

Единственият законен представител на "правата" на детето е неговият родител!!! Тези "стратегии", особено когато засягат дълъг период, задължително следва да бъдат консултирани с РОДИТЕЛСКИ организации, а не с НПО - та със съмнително финансиране и  чуждо влияние...Национална мрежа за децата и ДАЗД през 2013 вече се изложиха с едни закон, макар тогава да имаше друго управление, което само по себе си говори достатъчно! Добруването на детето е невъзможно без семейството му, при налични живи и нормални родители,  т.е. ако ще има стратегия за детето, то в нея трябва да се набляга най-вече на семейството, традиционните български християнски ценности и т.н. Психологията не е била и никога няма да бъде точна наука, тъй че да се говори за рестрикции на база на някакви теории е просто смешно, както и да се копира чужд грешен опит от държави с масови убийци и ненамаляла агресия. Стратегията да се съсредоточи върху проблемите на семействата и децата като цяло, като отчита родителското право на възпитание, християнските ни ценности и проблемите при отглеждането на децата, като подкрепя семействата с отглеждането на децата във всички аспекти, като бъде писана и консултирана от повече родители и най-вече майки, а не от хора без деца, които теоретизират нещо, евентуално срещу заплащане! Във всяко нормално семейство отношенията са основани на любов, разбиране, подкрепа, а не на "права", под чиийто благовиден предлог, се извършват отвратителни неща. В този смисъл не виждам много грижа за детето в тази стратегия, виждам само едно ненужно противопостявяне и пропаганда, която в България няма как да пробие.

21 януари 2019 г. 15:19:29
Обединение Детство без насилие

Позиция на Обединение „Детство без насилие“ - 1

 

Позиция

на Обединение „Детство без насилие“

по повод обществената дискусия на проекта на Националната стратегия за детето (2019 – 2030)

 

„Детство без насилие“ е обединение на 19 граждански организации и представители на академичния сектор, работещи всекидневно с и за деца, което работи за нулева толерантност към насилието срещу деца.

Проектът на Националната стратегия за детето и семейството 2019-2030 г. и предложението за пълна забрана телесното наказание на деца, породи шумен дебат “за” и “против” телесното наказание в медийното пространство. Чуха се редица послания в защита на използването на различни видове телесно наказание като шамари и пошляпване с възпитателна цел. Считаме, че този разговор ни връща назад в осъзнаването на вредата от насилието над деца в българското общество. Това е откровена манипулация на страхове и опасения на родителите и изглежда като опит за отнемане на отговорността на всеки родител да се развива и да търси по-добри решения за децата си. Нещо повече, проведен по този начин, разговорът оставя впечатлението, че цели противопоставяне на родители и деца, представяйки ги като две противоположни страни, което е в ущърб както на децата, така и на родителите.

Затова, искаме да обърнем внимание върху няколко актуални факти и данни:

●        Родителите искат най-доброто за развитието на своето дете. Последните данни показват, че почти 90% от родителите у нас смятат, че шамарът и другите подобни травмиращи практики са неефективно средство за възпитание. Тези данни, както и разговори с родители, ясно ни показват, че шамарът се използва най-често, когато родителят е ядосан, зает или не знае какво друго да направи, но не е желаният избор за възпитание.

●        „Едно дете, което е третирано зле от родителите си, не спира да обича тях, а спира да обича себе си“. Въвеждането на т.нар. „позитивна дисциплина“ и стремежът за замяна на телесното наказание с възпитателни мерки, които подкрепят, а не наказват, не е самоцел. Редица съвременни научни изследвания показват, че телесното наказание, както и всички други форми на насилие, имат негативен ефект върху развитието на децата. Няма никакви доказателства за полза от телесно наказание, а за сметка на това има редица доказателства, че то може да доведе до тревожност, депресия, злоупотреба с вещества в по-късна възраст, по-ниски резултати в училище, повишаване на агресията и риска от самоубийство, както и за въвличане в престъпления. Положителните възпитателни мерки и отзивчивите родителски грижи, от друга страна, осигуряват най-добрата среда за цялостното развитие на детето.

 

21 януари 2019 г. 15:20:42
Обединение Детство без насилие

Позиция на Обединение „Детство без насилие“ - 2

 

●         

●     Забраната за телесно наказание потвърждава, че обществото разбира кое е най-добро в грижата за децата и показва посоката, в която искаме да се развива обществото, така че децата в България да растат в сигурна среда, която да им позволи да станат добри възрастни. Забраната изпраща ясно послание към всеки, че да удариш дете, макар и с възпитателна цел, не е по-приемливо или законно от това, да удариш възрастен. Забраната още, поставя изискването към всички специалисти, които имат отношение към закрилата на децата, включително полицейските органи и прокуратурата, че законът трябва да се спазва. Наказателно преследване в семейството е малко вероятно да е в интерес на децата, освен ако това не е единственият начин да се гарантира нужната защита срещу насилие и унижаване на детето, което не е в интерес и на цялото общество.

●     И в момента българският законодател, в израз на волята на обществото, формулира позиция срещу телесното наказание: „Родителят отглежда детето, формира възгледите му и осигурява образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето и с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителят няма право да използва насилие, както и методи на възпитание, които уронват достойнството на детето[1]; и още „Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси[2]. Насилието над дете е определено в закона като „всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда”, а физическото насилие като: „причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.“[3]

  • Подчинението и уважението не са едно и също. Използването на шамари и бой не води до печелене на уважение, а до чувство на гняв, страх и срам, както у децата, така и у родителите. То не води до изграждане на по-добра връзка между родители и деца, а възпитава покорство, чрез страх. От изключителна важност за усещането за сигурност у детето е яснотата за това кое в семейството е допустимо и кое не е. Възпитание без телесно наказание НЕ означава да не поставяме граници. Имаме обаче избор за това как да го правим – а този избор определя възприятието на детето за света, в който живее.

●        Родителите в България споделят, че почти всички те някога са имали трудност по отношение на поведението на детето си, а 67% споделят за системни проблеми. В същото време, едва една трета от тях са търсили помощ. Проектът на Стратегията има ясен фокус върху подкрепата на родителите и професионалистите, работещи с деца (учители, социални работници, здравни работници и др.). Това е развитие обещава създаването на повече места, където родителите да намират помощ при отглеждането на децата си. 




[1] Семеен кодекс (2009), Чл. 125, ал. 2, достъпен на: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135637484.

[2] Закон за закрила на детото, член 11, ал. 2, достъпен на: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135637484.

[3] Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето (2003), Допълнителни разпоредби, пара. 1, т. 1 и 2, достъпен на: https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135469520.

 

21 януари 2019 г. 15:21:23
Обединение Детство без насилие

Позиция на Обединение „Детство без насилие“ - 3

 

●         

●        В световен план забраната за телесно наказание, съчетана с мерки за подкрепа на родителите за отглеждането на децата им и информационни кампании, водят до нарастващо неодобрение както към използването на този метод, така и към насилието над деца изобщо. През 1992г. в Германия 30% от децата споделят, че са пляскани; през 2002, две години след забраната, този процент е 3. В Румъния пълната забрана е въведена през 2004, а броят на децата, удряни от родителите си с ръка, е намалял с 22% между 2001 и 2012. Същите процеси се наблюдават в Полша, Австрия и Нова Зеландия.

●        Забраната на телесното наказание води и до намаляването на насилието между деца – когато децата са отглеждани с обяснение и повтаряне, те използват вербален начин за разрешаване на проблемите и помежду си. При положение, че едно от основните притеснения на родителите в България е агресията между децата, то със сигурност подкрепата на ненасилственото възпитание е един от отговорите на това притеснение.

●        Целта на родителите е децата им да станат самостоятелни, успешни и щастливи възрастни. Не на последно място, нека да подчертаем, че смисълът на възпитанието е детето да може самостоятелно да контролира емоциите и поведението си, в отсъствието на родителите си. Телесното наказание не постига това. То прекратява нежелано поведение в конкретен момент или поддържя страх у детето, но не влияе на поведението на детето в отсъствие на родителя.

Обединение „Детство без насилие“ се стремим да подкрепяме родителите в тяхното желание да бъдат най-добрите родители и да отгледат спокойни, уверени, самостоятелни и можещи деца. Като част от работата си, много от нашите членове работят директно в помощ на деца и родители, подкрепяйки ги да преодолеят трудни моменти в живота си. Като Обединение се застъпваме за промени в държавните политики и водим разговор в общественото пространство за необходимостта от нулева толерантност към насилието над деца. Събираме и разпространяваме полезни материали в помощ на родителите, професионалистите и децата на нашия сайт www.endviolence.bg. Затова и призоваваме фокусът на разговора да остане към целта: гарантиране на най-добрите възможности за живот и развитие на децата, провеждане на обществена дискусия за ненасилственото отглеждане на деца и обединяване върху точния начин, по който ще бъдат планирани и приложени заложените мерки в бъдещата Стратегия.

Ние от Обединение „Детство без насилие“ ще продължим да се застъпваме за фокус върху мерките в подкрепа на родителите, предлагане на алтернативи и предотвратяване на телесното наказание.

 

21 януари 2019 г. 15:54:38
Vil Nikolova

Стратегия на страха...

Добър замисъл, но многото неизвестни ще доведата само до наранени деца и наранени родители. Тази стратегия дава възможност за масови злоупотреби от институциите, които могат да си тълкуват закона под шапката на върховна грижа за детето както им е угодно, изнудване и манипулиране заради страха на един родител да не загуби най-милото си. Ако имаш зъб на някой също може просто да пуснеш сигнал, че бие детето си и готово, ще си разчистиш сметките. Кой и как ще отсява дали даден сигнал за телесно насилие е верен или клевета ?

Как ще се следи за тази пълна забрана за телесно насилие? Ще се монтират камери във всеки дом? Или може би полицаите ще дебнат на детските площадки, в парка, в детския кът или магазина, така че когато родител плесне детето си, да могат да му скочат, да го повалят на земята и да му наденат белезниците?

 Къде точно сте посочили, кое ще се приема за телесно насилие? Как е възможно да приравниш леко пошляпване с малтретиране и побой?

Защо родителските организации са изключени като заинтересована страна при изготвянето на стратегията? Как може да разглеждаш едно дете като нещо отделно от своите родители? Нали децата се създават с любов от двамата души, кой по-добре от тях ще отговори адекватно на нуждите и потребностите му, кой ще го обича повече? Кой чужд човек или организация? Как човек, който не е в нещата, може да взема толкова важни, животопроменящи решения за съдбата на чуждо дете? Откога да вземем котенцата на котката и да ги дадем на лисицата, се приема за по-добра грижа? Аз не желая да живея в страна, в която ще ме гледат под лупа и ще трябва да обмислям всяка дума и всеки жест когато съм с детето си. Не желая разни НПО-та да нахлуват в нещо толкова интимно и лично като дома и семейството ми!

За патронажната грижа също няма нищо конкретно като информация? Каква ще е ролята на това медицинско лице, как ще помага на майката и за какво точно ще следи? А ако родителите не са съгласни с посещенията му, все пак никъде не е уточнено колко чести ще са те - в седмицата, месеца, годината, дали с предварителна уговорка или изненадващи. А ако не желая да го пусна в дома си, тогава какво - ще ме глобят, накажат, арестуват? И защо до 3 години?  Повечето деца на 1.5-2 години започват ясла, майката се връща на работа, защо й трябва някакво друго медицинско лице освен педиатъра да й диша във врата? Това е някакъв вариант само за населените места, на територията на които няма личен лекар или педиатър, тъй като би спестило доста неудобства на майка с малко дете да пътува. Но примерно за първата година, когато консултациите са всеки месец.

Пълен обхват на задължителните имунизации? Всички медицински манипулации, свързани с едно дете (в това число ваксинации) трябва да бъдат изцяло по избор, преценка и най-вече след информираното съгласие на родителите! Как може да няма Фонд за Обещетение, как може лекаря да не поема никаква отговорност ако нещо се случи с детето след това, но да задължиш родителя да постави ваксина с един чаршаф нежелани реакции описани в листовката й от самия производител?

 

 

 

21 януари 2019 г. 15:54:51
Vil Nikolova

Стратегия на страха...

Добър замисъл, но многото неизвестни ще доведата само до наранени деца и наранени родители. Тази стратегия дава възможност за масови злоупотреби от институциите, които могат да си тълкуват закона под шапката на върховна грижа за детето както им е угодно, изнудване и манипулиране заради страха на един родител да не загуби най-милото си. Ако имаш зъб на някой също може просто да пуснеш сигнал, че бие детето си и готово, ще си разчистиш сметките. Кой и как ще отсява дали даден сигнал за телесно насилие е верен или клевета ?

Как ще се следи за тази пълна забрана за телесно насилие? Ще се монтират камери във всеки дом? Или може би полицаите ще дебнат на детските площадки, в парка, в детския кът или магазина, така че когато родител плесне детето си, да могат да му скочат, да го повалят на земята и да му наденат белезниците?

 Къде точно сте посочили, кое ще се приема за телесно насилие? Как е възможно да приравниш леко пошляпване с малтретиране и побой?

Защо родителските организации са изключени като заинтересована страна при изготвянето на стратегията? Как може да разглеждаш едно дете като нещо отделно от своите родители? Нали децата се създават с любов от двамата души, кой по-добре от тях ще отговори адекватно на нуждите и потребностите му, кой ще го обича повече? Кой чужд човек или организация? Как човек, който не е в нещата, може да взема толкова важни, животопроменящи решения за съдбата на чуждо дете? Откога да вземем котенцата на котката и да ги дадем на лисицата, се приема за по-добра грижа? Аз не желая да живея в страна в която ще ме гледат под лупа и ще трябва да обмислям всяка дума и всеки жест когато съм с детето си. Не желая разни НПО-та да нахлуват в нещо толкова интимно и лично като дома и семейството ми!

За патронажната грижа също няма нищо конкретно като информация? Каква ще е ролята на това медицинско лице, как ще помага на майката и за какво точно ще следи? А ако родителите не са съгласни с посещенията му, все пак никъде не е уточнено колко чести ще са те - в седмицата, месеца, годината, дали с предварителна уговорка или изненадващи. А ако не желая да го пусна в дома си, тогава какво - ще ме глобят, накажат, арестуват? И защо до 3 години?  Повечето деца на 1.5-2 години започват ясла, майката се връща на работа, защо й трябва някакво друго медицинско лице освен педиатъра да й диша във врата? Това е някакъв вариант само за населените места, на територията на които няма личен лекар или педиатър, тъй като би спестило доста неудобства на майка с малко дете да пътува. Но примерно за първата година, когато консултациите са всеки месец.

Пълен обхват на задължителните имунизации? Всички медицински манипулации, свързани с едно дете (в това число особено ваксинации) трябва да бъдат изцяло по избор, преценка и най-вече след информираното съгласие на родителите! Как може да няма Фонд за Обещетение, как може лекаря да не поема никаква отговорност ако нещо се случи с детето след това, но да задължиш родителя да постави ваксина с един чаршаф нежелани реакции описани в листовката й  от самия производител?

 

 

21 януари 2019 г. 17:28:31
aleks_yanev

Александър Янев

По отношение на точки:
 
3. Семейна среда, алтернативна грижа и стандарт на живот;
4. Сигурна среда и достъп до правосъдие;
 
Има спешна нужда от по-висока ангажираност на институциите с проблемите на деца, чиито родители са в конфликт. Наблюдава се тенденция за все повече разводи и разделени родителски двойки, а по никакъв начин сегашното законодателство и действията на институциите не стимулират едни позитивни отношения между тези родители за изпълняването на родителските им функции. Даже напротив, сегашната система "изисква" от тези родители да впрегнат всички сили в очернянето на другия, за да може те да са "печелившата" страна. Естествено това има крайно негативен ефект върху развитието на децата.
 
В институциите се наблюдава едно изключително погрешно схващане, наложило се като практика, че когато на родителските конфликти не се обръща необходимото внимание те някак си ще се разрешат от само себе си. Практиката показва, че това е точно обратното. На първо време са необходими решителни и бързи действия и строги санкции за неизпълнение на съдебни решения относно режим на лични отношения с деца! Едни такива мерки биха имали силен превантивен ефект. В момента липсата на такива мерки стимулира недобросъвестни родители да използват децата си като оръжие в родителската война. Ако тези родители знаят, че ще бъдат наказани и то строго за нарушаване на правото на детето да общува с другия родител, много малко от тях ще си позволяват да го правят, за разлика от сега.
 
Манипулирането и отчуждаването на децата от единия родител носи изключително тежки последствия за децата, които може да продължат за цял живот. Единствената възможност за позитивно развитие на една такава ситуация е решителна намеса от страна на ангажираните институции. Необръщането на внимание на родителските конфликти с надеждата те да се разрешат сами няма да доведе до нищо положително в дългосрочен план. Деца жертва на родителско отчуждение имат различни психо-емоционални и поведенчески проблеми, като в тежките случаи се стига до психопатии и злоупотреби с упойващи и наркотични вещества.

21 януари 2019 г. 22:22:43
ИванТодоров

Проект на Национална стратегия за детето 2019-2030 г.

Против тази стратегия съм.

21 януари 2019 г. 22:45:00
Румен Стойчев

За или против ваксиниране на детето трябва да решават само и единствено родителите

В никакъв случаи и при никакви обстоятелства ваксинационният статус не е критерий за качеството на родителската грижа и не следва да бъде посочван в нормативни документи като такъв.

Огромен брой ваксинирани деца са хронично болни и огромен брой неваксинирани деца са здрави.

Ако родители решат да не позволят ваксиниране на детето им, това по правило става след обстоен преглед на всички обстоятелства, свързани с ваксините и ваксинирането.

Посочването на отказ от ваксиниране като критерий за лоша родителска грижа (или друга формулировка с този смисъл) е медицински необосновано, юридически погрешно, социално рискованои политически самоубийствено.

Никаква държавна институция няма място между детето и грижовните му родители.

При всеки подобен опит съответната институция ще бъде решително изтласкана, защото този тип родители издигат най-високо здравето и благополучието на детето си, следователно, нищо не може да ги демотивира да отстояват правата си, които между другото за закрепени в основния ни закон - Конституцията на република България.