Обществени консултации

Проект на Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс

 

Законопроектът за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс цели подобряване на законодателната уредба за ограничаване на административната тежест и подобряване на административното обслужване за гражданите и бизнеса.

 

Целта е трансформация на модела на административното обслужване, чрез превръщането на удостоверителните услуги за гражданите и бизнеса във вътрешни административни услуги; електронизиране на нови услуги за гражданите и бизнеса; групиране на услугите на принципа „Епизод от живота или бизнеса“, стандартизиране на услугите на териториалните и специализираните териториални администрации и преминаване към комплексно административно обслужване.

 

Законопроектът систематизира основните правила за осъществяването на административно обслужване. Регламентира се редът, по които административните органи, организациите, предоставящи обществени услуги, лицата, осъществяващи публични функции и органите на съдебната власт предоставят на гражданите и организациите административни услуги и извършват административно обслужване. Регламентират се изменения в основополагащи разпоредби от кодекса, в посока детайлизиране, прецизиране и уточнение, с цел спазване на основните принципи и правила за осъществяване на обслужването - при издаване на индивидуални административни актове, включително в резултат на регулация на стопанска дейност и на отделни сделки или действия, при предоставяне на административни услуги и при извършване на други административни действия, по подадени от гражданин и/или организация искания, уведомления и декларации.

 

За осигуряване на съответствие с принципните положения, залегнали в законопроекта и постигане на синхронизация на обща и специална уредба по отношение на приложимостта на принципите и правилата за административно обслужване се предвиждат изменения и в широк кръг други закони с преходни и заключителни разпоредби.


Дата на откриване: 04.12.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Държавна администрация
Дата на приключване: 03.1.2019 г.
Коментари
Добави коментар
 
04 декември 2018 г. 18:59:12
Frodo_Baggins

Доплащания за коледа и нова година

Помислете отново за връщането на тринадесета заплата или коледна заплата, или поне някакъв процент от заплатата като доплащане за този празник или в краен случай изтеглете плащането на ДВПР от януари за декември! Не може в частните фирми и магистратите да се плаща всяка година, а в държавната администрация не! Като преведете заплатата към -15 декември някой интересува ли се как се изкарва месец и половина с една заплата ... а ако има някаква форма на бонус някакси се издържа това време! Надяваме се да обърнете внимание на предложението ми!

04 декември 2018 г. 23:54:42
asene

Коментар по ЗИД на АПК

Уважаеми Дами и Господа,

Безспорно промяната, която се цели с предложените промени е много добра, но имам четири предложения, които ще формулирам в 4 точки, защото законопроекта е много голям:

1/ В параграф 40 касаещ ЗГР относно чл.92, ал.5 освен служебната проверка в Имотния регистър на АВ да се запази и възможността за проверка в регистрите на отделите МДТ, защото за имоти придобити по наследство или преди създаването на АВ само подадената Данъчна декларация по ЗМДТ е надлежен източник на информация за актуалните собственици.

2/ В параграф 90 касаещ ЗМДТ сега, когато отпада задължението за подаване на декларации по чл.14 и същевременно се повишават имотните данъци за второ жилише в курортни населени места е важно да се предвиди "опростена" декларация по този чл.14 за лица, които декларират основно жилище или облекчения за лица с увреждания за основно жилище. В настоящия образец тези две данни са по едно квадратче от Приложение 2 и така излиза, че лицата трябва да представят цялата декларация заради облекчението, въпреки че закона ги освобождава от задължението от 01.01.2019г.

3/Предлагам, че е редно да впишете промени и в закон, който не е посочен в текста от Вас - ЗДДФЛ. Там в чл.23, ал.1, т.1 е посочено, че лице с увреждания 50 и над 50% следва да приложи копие от решение на ТЕЛК/НЕЛК към данъчната декларация по чл.50 за ползване на данъчни облекчения. Тук в парграф 67 относно Закона за здравето е посочна  функцията на картотеката на НЕЛК,следователно и НАП може да я ползва при проверка на данъчни декларации от лица с увреждания. Така или иначе е късно за декларациите за доходи от 2018г., така че може да се запише, че този параграф влиза в сила от 01.01.2020г. Отделно, че за тези декларации вече има много намаляване на административната тежест, обнародвано в ПЗР на друг закон.

4/ В духа на облекчаване на административната тежест и намаляване на таксите предлагам промени и в още един невключен от Вас закон - ЗКИР. Там в параграф 4 е посочено, че за територии с невлязла в сила  кадастрална карта се прилагат правила по един отменен закон и скици се издават от техническите служби на общините. Редно е според мен да се запише и че презаверката на тези скици от общинската администрации, при условия, че се налага такава е безплатна за собствениците и се извършва от техническите служби веднага в деня на заявяването.

 

Поздрави,

Асен Михалков

05 декември 2018 г. 10:42:10
nenchosp

Рекорд

Чрез 2 реда изменения в АПК, следват ЗИД-ове на над 100 закона. Това е недемократична и задкулисна практика. 

08 декември 2018 г. 00:12:05
bozho

Становище

- вместо органите на съдебната власт да бъдат включени в ЗЕУ, може да се предвидят аналогични текстове в ЗСВ, за да се запазят принципните разграничения в обхвата на нормативните актове. ЗСВ може да препраща към отделни разпоредби на ЗЕУ.



- В Чл. 8, ал. 1 от ЗЕУ изречението "Когато услугите, предоставяни от лицата, осъществяващи публични функции и обществените услуги на организациите, предоставящи обществени услуги, могат да се заявяват и/или предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства, за тях важат всички правила за електронните административни услуги, предвидени в действащите нормативни актове.“ следва да отпадне. Организациите, предоставящи обществени услуги не следва да изъплняват нормативните задължения за е-услуги при предоставяне на услуги на своите клиенти.



- Чл. 53а, ал. 1 от ЗЕУ - нормативен акт от по-висока степен от закона е само конституцията. Регистри могат да се създават с наредби на общински съвети. Понякога за изпълнението на закон, регистър може да бъде създаден с подзаконов акт. Затова предлагам текстът да е по-общ - "нормативен акт предвижда...". В т.3 няма нужда да се урежда вписването на информационните обекти. Не всеки регистър предвижда обмен на данни и в този смисъл е излишно изискването всички информационни обекти да бъдат вписани по подразбиране.



- Може да бъде използвано изменението за да се даде на ДАЕУ правомощие да нотифицира схеми за електронна идентификация пред ЕК по смисъла на Регламент (ЕС) 910/2014.



- за дефиницията на "регистър" по-пълна е тази в НОИИСРЕАУ



- дефинициите за доставчици на обществени услуги да се уеднаквят в ЗЕУ, АПК и ЗТР



- предложение: в АПК да има изричен текст, че лице не може да носи отговорност (напр. за неспазване на срокове) в случаите, в които администрацията не е спазила задължението си за служебно събиране на данни.



- в чл. 6 от ЗЕУ да се добави и "милисекунда" (важно по технически причини, макар не директно свързано с обекта на изменението)