Обществени консултации

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето

Предлага се да се разшири обхватът на забраната за тютюнопушене в закритите обществени места и на някои открити обществени места, като се регламентира наред със забраната за тютюнопушене и забрана за пушене на изделия за водна лула, несъдържащи тютюн.

Потребителят на водна лула (наргиле) вдишва токсични вещества, които се срещат и в стандартните цигари, но при наргилето въглените, чрез които се разпалва сместа, засилват вредите за здравето. Горенето при наргилето е съпроводено с отделяне на въглероден диоксид, въглероден моноксид (при непълно изгаряне), азотен диоксид, серен диоксид и твърди частици. Пушенето на наргиле е свързано с увреждане на дихателната система, сърдечносъдовата система, устната кухина и зъбите. Вдишването на въглероден моноксид води до припадъци и при някои пушачи поради острата интоксикация – до намаляване на преноса на кислород от кръвта в клетките, повишено кръвно налягане и увеличаване обема на сърцето. При хроничните пушачи на наргиле по-често се развива обструктивна белодробна болест и периодонтит (възпаление на венците със загуба на зъбите). За разлика от пушенето на цигара, при пушенето на наргиле значително е завишен рискът за здравето на потребителя, тъй като експозицията на организма на токсичната смес е много по-голяма от експозицията при пушене на цигара – до няколко десетки пъти повече.

 

Адрес за изпращане на становища и предложения: hgetova@mh.government.bg


Дата на откриване: 07.8.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Здравеопазване
Дата на приключване: 05.9.2018 г.
Коментари
Добави коментар
 
08 август 2018 г. 10:44:17
Cveteslava

Електронен регистър на психично болните

Предложението, според мен е добро, тъй като е крайно време да имаме ИСТИНСКИ данни за хоспитализациите, които да станат основание за сериозен и задълбочен анализ на плачевната ситуация в психиатрията и оттам - за адекватно планиране и финансиране на здравните разходи. Единствената ми препоръка е още в закона да се укаже, че достъпът ще е единствено и само от лекари /със съответните нива на достъп/ и администраторите на регистъра. Категорично против съм до регистъра, макар и ограничено, да имат достъп други служби - МВР, прокуратура, съд и т.н. Информацията, която искат, могат да я получават по регламентиран ред във въпросната наредба, която предстои да се изготви от министъра на здравеопазването. Смятам, че до този регистър достъпът трябва да е максимално ограничен с оглед превенция на злоупотреби.

12 август 2018 г. 15:10:18
helentt

Относно неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве

В доклада на министър Ананиев се казва: "Съгласно номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването „Хранене и диететика“ е медицинска специалност, която се придобива от лица с професионална квалификация „лекар“. Диетотерапия се практикува от висококвалифицирани лекари-специалисти, които са преминали продължителна подготовка в рамките на обучението за придобиване на посочената медицинска специалност.". Това твърдение е неточно, тъй като в България съществува специалност "Храни, хранене и диететика" към Университета по хранителни технологии, гр. Пловдив, която НЕ е медицинска специалност. В анотацията на специалността  (http://uft-plovdiv.bg/site_files/file/2016yPLANOVE-Stop/UP-%D0%A5X%D0%94-2016-6_0.pdf) се посочва: "Придобитата професионална квалификация дава възможност на технолог-диетолога да заема изпълнителски и ръководни длъжности като: експерт по храни и хранене, диетолог, специалист по безопасност на храни, консултант по хранене, изследовател по храни и хранене, инструктор по хранене, консултант по диетично хранене, мениджър по създаване на нови продукти, по качеството на храните, и др.".

Освен това, към най-престижния в България - СУ до 2018г. включително се дипломират с дисертация нутриционисти. За съжаление не мога да предоставя връзка, тъй като програмата е прекратена и е премахната от сайта на СУ, но може да се поиска информация от университета. 

В България има и специалисти, дипломирани по специалност Нутриционист/Холистичен нутриционист с диплома от престижни професионални колежи в чужбина (8 семестъра). Например CSNN - Canada и др.

Възможно е да има и други подобни специалности с висше и професионално образование в България. Редно е да се направи проучване по върпоса. 

Ако се приеме проектозаконът, тези дипломирани специалисти няма да могат да упражняват професията си. 

В чужбина има следната практика: нутриционисти и други специалисти в областта на храненето и диететиката, които нямат медицинска специалност, имат право да консултират клиенти (не пациенти), да съставят програми и да промотират информация за здравословното хранене, но нямат право да твърдят, че лекуват и да използват термини като "лечение", "терапия" и т.н., нямат право да поставят диагнози и да отменят диагнозите, поставени от медицински специалисти, нямат право да назначават лечение и да отменят лечението на медицинските специалисти. Задължени са да работят в партньорство с медицински специалист и да съобразяват програмите си с назначеното лечение и поставените диагнози, както и с пола, възрастта, периода, заболяванията и начина на живот на клиента, за което са обучени. Към нутриционист могат да се обръщат и здрави хора (без оплаквнаия и диагнози), които желаят да се консултират относно оптимизиране начина си на хранене и да повишат качеството си на живот, чрез придобиване на здравословни навици. Тези хора не са обект на лечение чрез диететика. 

Предложението ми е да се обмисли такова допълнение в проектозакона, което да се отнася за дипломирани специалисти без медицинско образование към висши учебни заведения или професионални колежи, и което ще им позволи да упражняват професията си, без да се намесват в правата на медиците и без да нарушават правото на пациентите да получат медицинска помощ.