Обществени консултации

Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г.) е издадена на основание чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 

В проекта на Наредба са направени предложения за промени в нормативната уредба, които могат да бъдат систематизирани в пет основни групи, описани подробно в мотивите към проекта.

 

Отговорна дирекция: "Данъчна политика"
E-mail: taxpolicy@minfin.bg

 


Дата на откриване: 19.7.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Финанси и данъчна политика
Дата на приключване: 18.8.2018 г.
Коментари
Добави коментар
 
20 юли 2018 г. 16:50:46
nenchosp

Абсурдни промени, които ще сринат бизнеса с горива

Проста сметка показва, че тази година един обект трябва да даде 20 000 лева за банкова гаранция по закона за горивата, и още 10 000 лева за новите касови апарати и абсурдните допълни изисквания за точки на продажба и т.н., които наказат обектите с повече пистолети и ще доведат до намаляване броя на колонките и увеличаване на опашките за клиентите.

Недопустимо е да се искат 30 000 лева рекет за да може обект да продължи да работи. Това надминава 2009-та година, когато изрекетирахте по 20 000 на обект за нивомерните системи и стотици селски бензиностанции затвориха! 

"Електронните системи с фискална памет подлежат на последващи периодични проверки със срок на периодичност, равен на срока на периодичност на средствата за измерване, включени в състава им."

ТОВА е абсурдно и ще доведе до още повече необосновани разходи! 

 

26 юли 2018 г. 16:09:05
eli787

НЕДОМИСЛИЦИ

Промените в Наредба Н-18 засягат и всички търговци на едро. При тях от получаването на заявката от клиента до изпълнението и има 4-5 дни преди стоката да започне да се отделя и подготвя за транспортирането, като не е ясно дали заявените количества ще могат да бъдат изпълнени. Окончателните количества и видове стоки стават ясни 4-5 дни след получаването на заявката. Според промените Z отчет няма да може да пуска ако има неприключила продажба - това за нас ще е ежедневие. Как ще се процедира - ще трябва да се сторнират в края на деня всички заявки, които не са завършили с продажба ли? На следващия ден ще трябва да се въвеждат отново, след това да се сторнират. Изобщо ще кипи безсмислен труд, и това при условие, че само 10% от продажбите се извършват в брой. Промените в Наредбата са замислени за търговците на дребно, на търговците с течни горива, а не е помислено за последиците за търговците на едро.

29 юли 2018 г. 18:59:32
colorit_ecr

Относно разрешителния режим за сервизните фирми.

Измененият с §25 РЕД И УСЛОВИЯ ЗА ИЗДАВАНЕ И ОТНЕМАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЯ ЗА СЕРВИЗНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ФИСКАЛНИТЕ УСТРОЙСТВА И ИНТЕГРИРАНИТЕ АВТОМАТИЗИРАНИ СИСТЕМИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ТЪРГОВСКАТА ДЕЙНОСТ, изисква от кандидатстващите лица в чл.45, (1), т.3 да имат сключени трудови договори със сервизни техници, които са завършили минимум средно образование и са преминали курс за обучение за сервизно обслужване при производителя на конкретния тип ФУ/ИАСУТД.

Ако кандидатстващото лице е едноличен търговец, който ще работи сам като сервизен техник, то с кого ще сключва този трудов договор.  Също е и положението на собственик на ЕООД и същевременно негов управител, който няма наети работници. В момента  някой от сервизните фирми са ООД –та , в които сервизните техници са съдружници с еднакви дялове и еднаква представителна власт -  те един с друг ли ще сключват  трудови договори? Ако целта на това изменение не е изместване от пазара на малките сервизи и освобождаване на ниша за големи играчи, то трябва да се регламентира и реда за издаване на разрешения в такива случай.

Съгласно §72 крайният срок за подмяна на фискалните устройства е 30.06.2019, а  текста на  §74, ал.(2) прекратява всички издадени удостоверения за регистрация на сервизни фирми от 31 декември 2018 г. Но от влизането на измененията на наредбата  в сила до пускането на пазара на моделите ФУ, отговарящи на новите изисквания ще има период, през който ще се продават и въвеждат в експлатация стари устройства, които към 30.06.2019 ще са в гаранционен срок, както и някои от продадените вече от мен като дистрибутор и сервиз. Ако  БИМ не ми разреши по някаква причина да продължа дейността като лице, можещо да извършва сервизно обслужване на фискални устройства, то нека издадените вече удостоверения за регистрация на сервизни фирми бъдат валидни до някаква дата, например 15-18  месеца след влизане на измененията на наредбата в сила, като  така ще остане възможността да се изпълнят задълженията по гаранцията, без да се влиза в нарушение на нормативните актове.

31 юли 2018 г. 15:19:41
Proteus

Липсваща дефиниция за софтуер за управление на продажби

В проекта липсва дефиниция на понятието "Софтуер за управление на продажбите в търговски обект"

Съществуват множество програми, чрез които се обработва информация за продажби, изготвят се фактури, приемо-предавателни протоколи и други документи. Поради липсата на дефиниция не става ясно дали тези от програмите, които не осъществяват връзка с фискално устройство, попадат под разпоредбите на наредбата.

Например може да бъде обработвана информация за стоки и да бъдат изготвяни фактури за продажби чрез Excel на Microsoft. Това означава ли, че тази програма трябва да отговаря на изискванията на наредбата?

31 юли 2018 г. 16:04:39
Proteus

Дефиниция за софтуер за управление на продажби

В ЗДДС има дефиниция, която гласи:

"Софтуер за управление на продажби в търговски обект" е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон.

Тоест изготвяйки фактура с Excel за продажба с плащане в брой трябва програмата Excel да отговаря на изискванията на наредбата и на закона иначе ще ме глобят за използване на софтуер, който не е в списъка на НАП с одобрени програми

Хахаха

07 август 2018 г. 16:45:37
blaze23

Ограничнително условия към лицата, кандидатстващи за разрешение от БИМ за сервизно обслужване на ти

Действащата към настоящ момент Наредба № Н-13 от 13.12.2006 г. съдържа дискриминационно и ограничително условие в изискванията към лицата подлежащи на впиване в регистъра на БИМ като имащи право да осъществяват сервизна дейност на ФУ/ИАСУТД, т.е. те да бъдат само и единствено търговски дружества:

Чл. 45. (1) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.) Кандидатите за регистрация като сервизна фирма на ФУ/ИАСУТД трябва да са търговски дружества и да имат сключен договор за сервизно обслужване за съответния тип ФУ/ИАСУТД с производителя или вносителя“.

Този текст не допускаше една определена категория лица, които не са търговски дружества /изброени в Част Втора от Търговския закон „Видове търговци“/ и все пак са търговци по смисъла на чл.2, ал.2, т.2 от същия нормативен акт - кооперациите /с изключение на жилищностроителните кооперации/.

Кооперациите са търговци по смисъла на Търговския закон, но регистрацията им се извършва по Закона за кооперациите и те също подлежат на вписване в Търговския регистър.

В този проект за изменение и допълнение вносителят отново извън всякаква правна логика запазва съществуването на това дискриминационно изискване, възпрепятстващо правото на всички видове с оглед правната форма търговци да имат право да получат разрешение от БИМ да извършват дейности по сервизно обслужване на тип ФУ/ИАСУТД, а именно:

„Чл. 45. (1) Лицата, които кандидатстват за издаване на разрешение, трябва:

1. да са регистрирани по Търговския закон, съответно вписани в търговския регистър“

Във връзка с гореизложеното, предлагам въпросната разпоредба на чл.45, ал.1, т.1 от проекта на наредбата да бъде изменен по следния начин:

„Чл. 45. (1) Лицата, които кандидатстват за издаване на разрешение, трябва:

1. да са регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, съответно вписани в търговския регистър“

Искрено се надявам, че вносителят ще осъзнае грешката и ще предприеме необходимите действия в тази връзка с оглед недопускането на наличие на дискриминация спрямо определени категории лица в конкретния текст на чл.45, ал.1 от проекта на наредбата.

09 август 2018 г. 15:07:07
BonevSoft

Съществено занижаване на оценката на очакваното въздействие на промените в Мотивите към Наредбата

Обръщаме сериозно внимание на съществено занижавaне на оценката на очакваното въздействие на промените към Мотивите към проекта на НИД по отношение на разходите и усилията на бизнеса.

Огромната част от потенциално засегнатите данъчно задължени лица не са осъзнали ефекта от предложените промени. Може би у тях е останало впечатлението, че промените са за отпечатване на QR-баркод в касовата бележка и изпращане на данни от фискалното устройство до Национална агенция по приходите на всеки 5 минути.

Разходите и броят на засегнатите лица е в пъти над посочения.

1.     Оценката в мотивите е изготвена на база регистрираните 43 000 фискални принтера - 11 825 000 лв. /43 000 бр. ФП х 275 лв. Регистрираните фискални устройства (фискални принтери и касови апарати), които са засегнати в наредбата, са над 400 хил. т.е. реалните разходи могат да са 400000*275 е 110 млн. лв.

2.     Съгласно посочената оценка на очакваното въздействие на предлаганите промени в Наредба № Н-18/2006 г. върху търговците, използващи софтуери за управление на продажбите в търговски обекти за разходи за привеждане на използваните в търговските обекти софтуери в съответствие с нормативните изисквания, е в размер на общо 5 160 000 лв. за всички работни места в търговски обекти, в които се използва софтуер за управление на продажбите. Задължението на потребителите за деклариране на използване на лицензиран софтуер се отнася за всички фирми ползващи софтуер за управление на продажбите и касови апарати, а не само ползващите фискални принтери.

На практика почти всички 444 000 регистрирани по ЗДДС лица използват софтуер за регистриране на продажбите си. Дори и да имат само по едно работно място, разходите им според предположението, заложено в Мотивите 120 лв./място,  ще са над 50 млн. лв., т.е. поне 10 пъти повече.

При оценката на разходите и усилията на бизнеса не са включени въобще и не е направен опит да се оценят следните ситуации:

-         ако данъчно задълженото лице използва към момента софтуер за управление на продажби, чийто разработчик или разпространител не декларира съответствие с наредбата на използвания от него софтуер или версия на софтуер, фирмата ще трябва да закупи и внедри нов софтуер в рамките 6 месеца;

-         ако данъчно задълженото лице използва няколко различни софтуера, чрез които управлява различни типове продажби, ще трябва да инвестира в тяхната интеграция и синхронизация в рамките на 6 месеца;

-         чрез самия проект на наредба се указва какъв точно да бъде модела на бизнес процеса по продажба и съответните контролни процедури. Моделът е само един и той е доста рестриктивен. Ако данъчно задължените лица нямат (а в повечето бизнеси различни от заведения, барове и магазини те нямат) такъв модел на продажби, ще трябва да инвестират в преглед и разработка на нови модели на бизнес процесите, което би засегнало ISO системи в предприятията, софтуери за анализ, софтуери за финансова отчетност, контролни системи и т.н.

В заключение, на бизнеса трябва да стане ясно, че от предлаганите промени в Наредбата, ще възникне нужда от средства за нови фискални устройства, нови програмни продукти или нови функции на съществуващите и евентуално от промяна в процесите по извършване на продажба. 

09 август 2018 г. 15:15:18
BonevSoft

Потенциални рискове свързани с изискванията за връзка между СУПТО и ФУ

Съществуват потенциални рискове, свързани с изискванията за връзка между софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) и фискално устройство (ФУ).

 

  • Съгласно изискванията към софтуера - СУПТО не може да регистрира продажба без работещо ФУ. Възниква обоснования въпрос каква е гаранцията, че ФУ не може и няма да работи самостоятелно. Например: СУПТО не работи, но на ФУ се извършва функция СТОРНО.
  • Не е описан механизъм или изисквания, които да гарантират коректната работа на междинния слой при двустранната връзка между СУПТО и ФУ.
  • При регистрацията на фискално устройство следва да се включи задължение за предоставянето на документация и софтуер за управлението им от СУПТО. В противен случай не е възможно генериране на Z-отчет от СУПТО, при наличие на Z-ключ, X-ключ и TLS бутон на фискалното устройство?
  • Различните производители на фискални устройства имат различен софтуер, което допълнително усложнява интеграцията в ЕРП системите.
  • Същевременно в наредбата е указан срок за деклариране на готовността на СУПТО, без да има никакви срокове за готовност на самите фискални устройства и техния софтуер за управление.
  • Съгласно Приложение 29, т.8 „При липса на свързаност с фискално устройство софтуерът блокира операциите по откриване и приключване на продажба.“ В масовия случай на работа на предприятията (като изключим малки магазини, ресторанти и др. подобни) има реализиран някакъв вид мрежа с 5-10-15 (и повече) потребители в нея. Обикновено само един от тях работи с фискално устройство. Голямата част, да не кажем почти всички, фискални устройства работят като директна комуникация със самата работна станция (компютър) и не могат да бъдат управлявани от други места в тази мрежа.  За да се направи тази проверка, е необходимо или на всеки компютър да има фискално устройство (в нашия пример 10-15), или да се закупят допълнителни софтуери / хардуерни устройства, за да може да се осъществи такава комуникация и то пак при условие, че самото фискално устройство позволява това.

09 август 2018 г. 15:22:09
BonevSoft

Реални търговски сделки, които не могат да се регистрират съгласно изискванията в Приложение 29

1. Често срещана търговска практика и при разносна търговия, и при складове на едро е стартирането и приключването на продажбата да не се осъществява в рамките на един ден. Възникналите практически трудности при Обработка на продажба, която не приключва в рамките на един ден съгласно изискванията на Приложение 29 илюстрираме със следния пример:

  • Клиент прави заявка, която се регистрира в СУПТО;
  • Дата на заявката е 23.07.2018 г. часът е 09:15;
  • Уговорено е посещение за 24.07.2018 г. за 13:00;
  • Подписан двустранен протокол за извършена услуга на 24.07.2018 г. в 15:00 ч.;
  • На 25.07.2018 г. в 09:15 по цитирания протокол е издадена фактура със СУПТО;
  • На 26.07.2018 г. в 14:00 клиентът плаща издадената фактура в брой.

При описаната фактическа обстановка възникват следните въпроси, които не са изяснени:

  • На коя дата се открива продажбата и се получава уникалния номер на продажбата в софтуера? (т. 9 от приложение 29 и респективно таблица 21.1 – първо, трето и четвърто тире в таблицата от  проекта на НИД на Наредба Н-18);
  • На коя дата се приключва продажбата? (т. 10 от приложение няма еквивалент в точка 21, но е от съществено значение, защото без да има дата на приключване не може да се пусне Z-отчет за деня.);
  • Какъв вид на плащане трябва да бъде посочен на издадената фактура?
  • „Вид на плащане“ не е задължителен реквизит съгласно ЗДДС. В голяма част от сделките клиентът има срок за плащане и никой не се интересува как той ще плати. Как това реферира с изискванията на наредбата?

2.При генериране на документи, различни от фискален бон, софтуерът не допуска включване на текст, съдържащ думите „Фискален“ „Фискална“, „Фискално“, „Фискални“ или производни словосъчетания. Според този текст, няма как да се отпечата фактура за продажба, в която клиентът си е закупил 1 бр. фискална памет или си е закупил нов фискален принтер по банков път. Може да се отпечата фискален бон, но не и фактура или служебен бон.

09 август 2018 г. 15:25:32
BonevSoft

Необходимост от прецизиране на обхвата и изискванията към СУПТО (Приложение 29)

  • Изискване за въвеждане на „одиторски профил“ в системата и пълен достъп до информацията. В една ЕРП система съществува голямо количество информация, която не засяга пряко продажбите и която може да бъде предмет на фирмена тайна и конфиденциална и класифицирана информация по редица закони. Става въпрос за сключени договори, ценови условия, конкуренти, търговски практики, възнаграждения, активи, капитал и т.н. Този „профил“, освен че ще доведе до безсмислено натрупване на база данни, е и предпоставка за корупция, натиск върху служители на НАП за изнасяне на информация към конкурентни фирми. Предложението е да се ограничи този профил само върху преките продажби или в ограничен брой менюта, които са свързани пряко с фискалната политика.
  • Изискването СУПТО да не притежава възможност за работа в тестови режим, режим за обучение или друг подобен на практика води до невъзможност той да се демонстрира, продава и внедрява.
  • Необходимо е да се дадат разяснения или да се прецизира обхвата на изискваната информация в т. 21:
  • В Таблица 21.1., 21.6 и 21.7  Дата – за коя дата става дума?
  • В Таблица 21.2 как следва да се отрази в таблицата записи, ако е налице повече от едно плащане по продажбата. Дали трябва да има запис за всяко плащане по отделно и в колона Дължима сума да се посочва само остатъка преди плащането?
  • В софтуерът за управление на продажбите, не е задължително да има възможност за следене на плащанията по продажби, които не изискват издаването на фискален бон. Такива плащания (обработка на банкови извлечения) могат да се обработват със счетоводен софтуер в счетоводни къщи. Означава ли, че такъв софтуер покрива изискванията на наредбата?
  • Таблица 21.6. ID на запис – ако системата няма такова, какво следва да се посочи?
  • т. 21.9 Таблици на номенклатури, в следните насоки:
    • В номенклатурите на клиенти и доставчици се пази огромен по обем данни, необходими за извършване на продажба, търговска кампания и други търговски цели. Ако се следи и пази информация за всяка такава промяна, това ще доведе до безсмислено натрупване на база данни.
    • Извън активиране и деактивиране на даден номенклатурен номер стока/услуга може да доведе до натрупване на огромни бази данни, които да доведат до повишаване на изискванията към използваните бази данни и компютърни конфигурации.
    • Още повече, тази информация така или иначе налична в по горните таблици на т.21 срещу всеки уникален номер на продажба.
    • В различните софтуери за управление има различни наименования на исканите номенклатури. При сега предложените текстове никъде не се вижда, че може да се подаде информация за номенклатура, която е еквивалент на посочената в наредбата. Означава ли например, че софтуерът не отговаря на изискванията на Приложение 29, ако не ползва например Роли на потребителите, а правата на всеки потребител се задават индивидуално или вместо номенклатура на Видовете плащания ползва Начини на плащания и Условия на плащане, които могат да бъдат свързани или не с номенклатура.

09 август 2018 г. 15:26:42
BonevSoft

Прецизиране на изискванията към производителите и разпространителите на СУПТО

Съгласно чл.52в, ал.2, т.3 всички СУПТО трябва да предоставят в НАП описание на базата данни и source code. Това предполага, че няколко служители на НАП ще разполагат с пълна информация за структурите на базата данни и source code на всички СУПТО. Това дава изключително голяма възможност за „изтичане“ на информация и възможност за създаването на нелегални софтуери, които да манипулират базите с данни, включително и да променят и изтриват съответни записи, свързани с продажбите, независимо от СУПТО. Ако тя стане публична, почти всеки програмист би могъл да направи софтуер за манипулиране на данните.

Съгласно чл.52е(1) т.1 в определени ситуации производителят на софтуер е длъжен да предостави на НАП ”пълен инсталационен пакет на използвания от търговеца софтуер“. Всички по-големи софтуери, както и ERP системи, работят с лицензирани бази данни (Oracle, Interbase, MS Sql…), за които е необходим платен лиценз. В този случай как ще се предоставя такъв пакет на органа по приходите, след като няма такъв лиценз и се нарушава правото на собственост и лицензната политика на съответния софтуер? Единици са базите със свободен достъп.

09 август 2018 г. 15:28:21
BonevSoft

Относно срока за регистрация на СУПТО

Съгласно §27 Чл. 52в. (1) Производител/разпространител на софтуер за управление продажби в търговски обект декларира обстоятелствата, посочени в чл. 118 ал. 14 от ЗДДС, преди да започне неговото разпространение чрез подаване на декларация по образец съгласно приложение № 30. § 75. Параграф 27 влиза в сила от 1 октомври 2018 г. Съгласно тези текстове след 1 октомври 2018 г. не може да се продава СУПТО, докато не бъде регистриран, съгласно изискванията на проекта на НИД .

Предложение: Към §75 да се създаде ал.2 аналогична на  § 76 ал.2

Производител/разпространител на софтуер за управление продажби в търговски обект, който разпространява такъв софтуер (в момента на влизане на наредбата в сила) декларира обстоятелствата, посочени в чл. 118 ал. 14 от ЗДДС в срок до 31.12.2018 г. или до 31.01.2019 г.

На практика, без да има одобрени ФУ, отговарящи на новите изисквания, софтуерът не може да се тества и регистрира. Предложените по-горе срокове са с цел потребителите на софтуера да могат да спазят изискванията да приведат дейността си съгласно Наредбата до 31.03.2019 г.

14 август 2018 г. 13:31:05
Евгени Руйков

Становище на ИПСБ

1. По чл.31, ал.2, изречение второ, следва да се дадат пояснения от НАП за практическото прилагане на нормата.

2. По чл.31, ал.4 смятаме, че срокът следва да бъде 14-то число. Горното ще спомогне поне на регистрираните по ЗДДС фирми да не го "пропуснат", което ще се случва със сигурност на фирмите, които не са регистрирани по ЗДДС /и чието счетоводство се извършва от счетоводни предприятия/.

3. Да се дадат пояснения от НАП по прилагането на чл.40, ал.5-7.

Пример 1:

Ден 1: До "аварията" търговският обект има 50 лв. продажби "по апарат". След “аварията” 100лв. продажби "по кочан", “аварията” е отстранена в рамките на деня.

Така както ние разбираме текста , би следвало да се направи следното:

1.След отстраняване на “аварията” да се въведе касов бон за 100лв. - сумарните продажби "по кочан" за ден 1.

2.Да се пусне приключване/дневен отчет/.

Пример 2:

Ден 1: До "аварията" търговският обект има 50 лв. продажби "по апарат". След аварията 100лв. продажби "по кочан".

Ден 2: 120 лв. продажби "по кочан" и 40 лв. "по апарат".

Така както ние разбираме текста, би следвало да се направи следното:

1. Да се приключи/дневен отчет/ ден 1 с 50 лв. - до "аварията" /което си го има в апарата/.

2.Да се въведе касов бон за 100лв. - сумарните продажби "по кочан" за ден 1.

3.Да се пусне приключване/дневен отчет/

4. Да се въведе касов бон за 120 лв. - сумарните продажби "по кочан" за ден 2.

5. Да се пусне приключване/дневен отчет/.

6. Чак тогава може да се продължи работата "по апарат" и да се въвеждат продажби /40 лв./.

4. Относно дефиницията за "Софтуер за управление на продажби в търговски обект"- така написана тя следва да се отнася не само за всеки софтуер, който управлява или има връзка с фискален принтер или касов апарат, но и за всеки софтуер за продажби. Или както ние го тълкуваме: “всеки софтуер, с който можем да се издаде фактура, стокова разписка и/или друг търговски документ, следва да се класифицира като "Софтуер за управление на продажби в търговски обект", т.е. включително и:

- всички складови програми, имащи функция генерират документи /фактури и стокови разписки/;

- Счетоводен софтуер, имащ горните функции;

- Всички ERP и т.н. “глобални” системи за управление на бизнес-процесите.

независимо от наличието или липсата на връзка и/или управление на фискален принтер или касов апарат.



На база на тази си хипотеза, искаме да Ви обърнем внимание на следните промени:

- чл.52ж, ал.4

- чл.52к.

5. Чл.52в, ал.2, т.3 – Така написан текста, означава че производителя, който е разработвал софтуера в продължение на години и го е надграждал, трябва да предаде абсолютно всичко на НАП, включително и source-кодът. Това е крайно недопустимо, тъй като всичко, което е описано в тази точка е продукт на интелектуална собственост и на авторски права. Да се даде отговор на следните въпроси – кои и колко хора ще имат достъп до всичката тази информация? Какво гарантира на разработчиците на този софтуер, че трудът им няма да бъде откраднат от служител на НАП?

14 август 2018 г. 13:32:02
Евгени Руйков

Становище на ИПСБ

6. Чл.52в, ал.2, т.4 – Няма как да се предостави подобна информация, тъй като много често операционните системи сами задават свободни портове за връзка и обмяна на информация. Това са динамични процеси в операционната система, които се променят непрекъснато в зависимост от работещите програми и включените устройства. Текстът е неизпълним.

7. Чл.52в, ал.3 – Много често, разработчиците на софтуер доработват и поправят грешки(„бъгове“) в своите програмни продукти. Подаването на посочената декларация в 7-дневен срок би ги натоварило излишно. Още повече, че в един 7-дневен период може да има няколко актуализации поради много различни прични. Това означава ли, че при три актуализации в рамките на 7 дни, трябва да се подадат три декларации? Добавянето на този декларативен режим ще натовари с излишна административна тежест производителите на софтуер. Софтуерните програми на НАП и НОИ не са изключение и често се публикуват за употреба с проблеми и несъвършенства (бъгове).

8. В ал.5 са предвидени проверки и остраняване на несъответствия в декларацията и информацията подадена по ал.2, което означава, че НАП трябва да разполага с екип от софтуерни специалисти, които да тестват софтуера. Колко ще струва това на НАП? Ще се наемат ли нови служители, които да  работят точно това? Или ще се използва сегашния екип? Ако се използва сегашният екип, правена ли оценка, дали ще окаже негативно влияние върху електронните услуги, предоставяни от НАП?

9. Чл.52г – Подобно ограничение е излишно. То противоречи на всички пазарни принципи и е предпоставка за ограничаване свободата на избор и ползването на услуги на много по-високи цени. Това би довело и до излишно оскъпяване за крайния клиент. 

10. Чл.52д, ал.3 – Контролните функции по спазване на данъчното законодателство са възложени на НАП и не е редно подобни контролни функции да се вменяват на производителите на софтуер за управление на продажбите.

11. Чл.52ж – С въвеждането на поредния декларативен режим за търговците се добавя поредната административна тежест от страна на НАП. Много по-лесно би било самите производител или разпространители да декларират пред НАП на кого са продали продуктите си. Те разполагат с данните на своите клиенти и за тях би било много по-лесно да дадат списък с данните на своите клиенти, отколкото всяка една фирма по отделно да си декларира закупения софтуер за управление на продажбите. Допълнително, в разпоредбата никъде не е посочено, дали тази декларация ще може да се подава от упълномощени лица с техния КЕП. Това означава ли, че след като не е посочена такава разпоредба, всяка фирма, която ползва подобен софтуер, трябва да се сдобие с КЕП? Изчислявани ли са прогнозни разходи от страна на бизнеса и защо не са включени в Мотивите към Наредба Н18?

14 август 2018 г. 13:34:02
Евгени Руйков

Становище на ИПСБ

12. Чл.52к – при съвременната динамика на пазара на труда и при назначаването на служители, подобно деклариране на всеки оператор и присвоената му роля за работа в софтуера би затормозило неимоверно всеки един търговец. Още повече от Май 2018 г. е в сила GDPR и подобно боравене с личните данни на служителите е немислимо. В разпоредбата не е указан срок за деклариране. Не са направени уточнения какво се прави в случай, че лицето бъде освободено, премине на друга длъжност и т.н.

13. §59,т.23 – Всяка една програма трябва да разполага с възможност за работа в тестов режим. Това е основен способ в привличането на нови клиенти, които могат да тестват софтуера за определен период от време преди да решат дали да го закупят. Подобна мярка би направила работата на разработчиците на търговски софтуер безмислена. Другото ограничение, което изобщо обезмисля ползването на софтуер за управление на продажбите е липсата на  режим за обучение. Как се предполага служители, които ще работят с него да се научат да го използват?

14. §61 – Подобни договори са търговска тайна. Общите параметри на договора могат да се предоставят, но не и сканирано копие на договора. Съгласно т.2 се изисква да се предоставят включително технологиите за разработването на софтуера. Подобни технологии са обект, както на авторски права, така и на патенти. Кое ще гарантира на разработчиците, че служители на НАП няма да злоупотребят с предоставената технология?

15. §62 – Информацията, която се изисква от НАП е защитена от GDPR и искането на разрешение от лицата, извършили инсталацията би затруднило неимоверно ползвателите на софтуер за управление на продажбите. Голяма част от изискваната информация е техническа, а огромна част от ползвателите на подобен софтуер нямат нито необходимите познания, нито необходимия интерес да знаят: „11. Физическо местоположение на данните, създавани от софтуера;

12. Логически адрес на БД или точка на достъп до програмния интерфейс (различен според ползваната технология: IP адрес, комуникационен порт, домейн име и/или домейн адрес, име на инстанция, местоположение на компютърен файл, друго);

13. Транспортен протокол за комуникация с БД или достъп до програмния интерфейс (TCP/IP, Named Pipes, …);

14. Топология на връзката с БД или точката на достъп до програмния интерфейс (local network, vpn, DirectAccess, WAN);

16. §63 – Регулирането на цял сектор от икономиката с промени в наредба е недопустимо. Всички изисквания посочени в този параграф са прекалени, защото търговците не са длъжни да знаят къде им се намира домейна, хостинга. Тяхната цел е да работят и да добавят стойност към националния вътрешен продукт. Подобни мерки биха обезсърчили много млади предприемачи в България. Предлагаме текстовете свързани с електронните магазини да се отделят в закон и да се олекоти режима, под който НАП иска да постави сектора. В крайна сметка това е търговия като всяка друга. Тя се подчинява на основните правила на Наредба Н18. Задължение на НАП е да организира информационни кампании и да подаде ръка на хората, които са избрали този начин на правене на бизнес.

17. Сроковете за привеждане на бизнеса в съотвествие с изискванията, определени в промените на Наредбата са прекалено кратки, доколкото засягат прекалено голяма част от стопанския живот на бизнеса в България.