Обществени консултации

Проект Наредба за допълнение на Наредба № 1 от 2016 г. за хигиената на храните

                                                 

Производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в един и същи обект, регистриран по Закона за храните. Изискванията се прилагат за продукти, произведени на територията на Република България.

 

В едномесечен срок от влизането в сила на наредбата производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, трябва да приведат дейността си в съответствие с тези изисквания.

 

Отговорна структура

Дирекция „Политики по агрохранителната верига“

Email:

DIdimitrov@mzh.government.bg

IYancheva@mzh.government.bg

Дата на откриване:

23.04.2018 г.

Дата на приключване:

23.05.2018 г.

 

 

 

 

 

 

 

                       


Дата на откриване: 23.4.2018 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Земеделие и развитие на селските райони
Дата на приключване: 23.5.2018 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
21 май 2018 г. 17:37:52
antoniyadoncheva

Не виждам смисъл в този проект

Уважаеми дами и господа,

запознавайки се с текста на наредбата и следейки обществените дебати в национален ефир по темата, бих искала да изложа моите мисли и впечатления във връзка с планираните промени от потребителска гледна точка:

  1. Лошо впечатление ми направи тенденционалното и необективното отразяване на темата за имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко – набляга се на вредата от консумацията на тези продукти върху здравето на човека, макар доказателствата за тази вреда да не са безспорни от научна гледна точка и се вменява вина на производителите, че едва ли не целенасочено и с умисъл тровят своите клиенти, което съвсем не е така. Производството на такива продукти първо не е забранено и второ се влияе от основен икономически принцип, а именно търсенето определя предлагането. Нарастващото търсене на този вид продукти се дължи единствено и само на тяхната ниска цена, което е неименуемо свързано с ниската покупателна способност на българина, особено в провинцията! Този безспорен факт не беше отразен обективно, защото очевидно не е в интерес на определни кръгове. Също така си задавам един много важен въпрос, който сякаш не беше зададен на висок глас – защо след като консумацията на имитиращи продукти е вредна, се допуска тяхното производство и те достигат до потребителите напълно свободно?

 

  1. Как планираното разделяне на предприятията на такива, които произвеждат имитиращи продукти и такива, които произвеждат млечни продукти, ще разреши от една страна проблема на фермерите с реализиране на суровото мляко, което произвеждат, и от от друга страна проблема на потребителите, а именно да се засили интересът към млечните продукти. Това разделяне на предприятия единствено би довело до усложнения за така наречените смесени предприятия (виж точка 3.) и дори би могло да има обратен ефект, а именно голяма част от смесените предприятия да се ориентират изцяло към производство на имитиращи продукти, което както вече обясних по-горе не е в интерес нито ни на фермерите, нито на производителите, поради простата причина, че млечните продукти за огромно съжаление не са по джоба на голяма част от българските потребители!
  2. Ако планираната наредба бъде приета, се предвижда срок от 30 дни за привеждане на смесените предприятия в съответствие с изискванията на наредбата! Този срок е изключително кратък и неприемлив! Планираната промяна засяга не само производството на гамата продукти, но и е предпоставка за огромни финансови загуби, които по никакъв начин не са легитимни – невъзможност за реализиране на налични опаковки и етикети, прекратяване на договори с доставчиви на суровини и търговци, което пък означава плащане на неустойки. Тази пълна реорганизация е грубо вмешателство в дейността на едно предприятие и нейното изпълнение просто изисква време, което тук по никакъв начин не е отразено. При положение, че ЕС дава 2 години срок, за да бъдат изпълнени изискванията по различни директиви, на какво основание българската държава се позовава на срок от 30 дни?
  3. В заключение искам с огромно разочарование да кажа, че и зад тази на пръв поглед добра инициатива, прозира нейния изцяло популиски характер, който няма да доведе до изпълнение на заложените цели, но би имал негативен ефект върху бизнеса, което може да доведе до съкращаване на персонал и в най-лошия случай фалити на цели предприятия, което е поредният удар за жителите на малки и средно големи населени места. В крайна сметка имитиращите продукти ще продължават да бъдат предлагани свободно в цялата търговска мрежа! Поради това твърдя, че тук се касае за нарушение на широко известен правен принцип - „Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.”, именно защото планираното вмешателство в дейността на предприятията не е оправдано с достатъчно легитимна цел, която да е в интерес на обществото, защото имитиращи продукти така или иначе ще има!

Според мен усилията Ви са насочени в изключително грешна посока!

Поздрави,

А. Дончева

22 май 2018 г. 07:32:10
Ангел760205

Проект, който създава повече проблеми,а не решения

  • Първо бих искал да уточня, че пиша този коментар без въобще да поставям под съмнение необходимостта от взимане на мерки за ограничаване на употребата на растителни мазнини при производството на хранителни продукти, но не мога да си обясня някои неща:
  • Защо мерките са фокусирани само върху производството на имитиращи продукти при положение, че се влагат в много широк спектър храни, както и при приготвяне на такива в заведения за обществено хранене, като пържене на картофи и риба, примерно.
  • От къде следва, че ограничаването на продуктовата листа на група предприятия, ще увеличи интереса към сурово мляко при производството на млечни продукти, след като суровото мляко може да се използва и при двата вида продукти, но принуден да се откаже от част от продуктовата си листа, може да се наложи съответния производител по-скоро да ограничи изкупуването на сурово мляко. Защото, ако някой има пазар за млечни продукти сам би си увеличил производството си без да чака някой да го стимулира с наредба, но към момента това е бил възможния баланс.
  • Как е възможно когато в момента има свръхпредлагане на сурово мляко поради наличие на паша за животните, поради внос на сухи млека, млечни концентрати и дори сурови млека от Унгария, Австрия и дори Германия на изключително ниски цени да се предлагат нормативни промени  с поставени високи цели, но преследващи по скоро лобистки интереси за затормозяване работата на няколоко десетки предприятия.
  • Освен всичко горепосочено, как е възможно да задължиш едни собственици на предприятия в рамките само на един месец да си направят анализ на пазара и да преценят от коя част от продуктовата си листа да се откажат, кога да информират клиентите и доставчиците си, че ограничават или прекратяват дейността си с тях, когато договорените срокове за предизвестие са поне 30 дни, как да предприемат действия да компенсират неминуемото свиване на обема на производство за толкова кратко време за да не фалират? Или това е по-скоро целта?! За действително ограничаване на трансмазнините в храните са необходими действия на ниво ЕС. Всичко друго е утопия и демагогия.
  • Последно: Как вносителят на Доклада д-р  Цветан Димитров ще обясни причините за намаляване на срока по предходната точка от четири месеца посочен в същия Проект за Наредба от 2016г. цитиран по- долу на един месец в настоящият проект? Или всеки сам да се досеща?
  • Проект!
  • Наредба за допълнение на Наредба № 1 от 2016 г. за хигиената на храните
  • (обн., ДВ, бр. 10 от 2016 г.)
  • § 1. Създават се чл. 19 и 20:
  • „Чл. 19. Производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които
  • разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти, не могат да произвеждат, разфасоват и
  • преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, в един и същи обект,
  • регистриран по Закона за храните.”
  • Чл. 20. Изискванията на чл. 19 се прилагат за продукти, произведени на територията на
  • Република България.“
  • Заключителни разпоредби
  • § 2. В четиримесечен срок от влизане в сила на наредбата производителите на мляко и
  • млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни
  • продукти, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на чл. 19.
  • § 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник".