Обществени консултации

Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи

С предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи се създава правна възможност личните карти на българските граждани да съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис. Законопроектът е систематично свързан с нормативната уредба за електронната идентификация и удостоверителните услуги в националното и европейското право (Регламент (ЕС) № 910/2014), и е съобразен с възприетите в държавите-членки на ЕС стандарти и добри практики.
Законопроектът е подчертано технологично-неутрален, за да се осигури възможност подзаконовата нормативна уредба да бъде лесно актуализирана в синхрон с последните технологични достижения, международни стандарти за информационна сигурност и защита на личните данни. Въвеждат се разпоредби, които дават възможност на гражданите да контролират каква информация се записва на електронните носители, съдържащи се в личните карти.
Законопроектът не предполага задължителна смяна на личните карти на българските граждани - промяната ще стане поетапно при изтичане на настоящите лични карти. По данни на Министерство на вътрешните работи всяка година, поради изтичане на срока, загуба или навършване на 14 годишна възраст, се издават по около 600 000 лични карти, като в някои години този брой се очаква да нарасне до 1 600 000.
Предвидена е възможност на електронния носител на информация в личната карта да се записват и биометричните данни на лицето, в отделен защитен сегмент на носителя, съгласно препоръките на Международната организация по гражданско въздухоплаване (ICAO) DOC 9303, ако в заявлението за издаване лицето е заявило желание за това.
С цел използване на електронната идентификация от максимално голям брой граждани, този законопроект изрично урежда наличието на електронен носител на информация (чип) в личните карти. Предвидено е заявяването на желанието да се ползва електронна идентификация да става според правилото на изричния отказ като така се гарантира правото на избор на българските граждани. По този начин се създават условия услугата да се ползва от значителен брой граждани, което ще има позитивен ефект върху изграждането на електронното управление, отварянето на институциите към гражданите и достъпа до електронни административни услуги.
Като допълнителна мярка за постигане на масова употреба на електронната идентификация и с оглед на техническите възможности на електронните носители, законопроектът регламентира използването на електронна идентификация и в международния паспорт. Записването на удостоверения за електронна идентичност и електронен подпис става само ако гражданинът е заявил изрично желание за това. Макар идентификацията с паспорт за целите на електронното управление да е подход, който никоя друга държава не използва, възможността за това може да бъде полезна на българските граждани, особено на живеещите или пребиваващи в чужбина.
Законопроектът разширява възможностите за подаване на заявления за издаване на документи по електронен път, като добавя използването на електронната идентификация като алтернатива на квалифицирания електронен подпис.
Законът се предвижда да влезе в сила от 1 януари 2018 г., когато Министерството на вътрешните работи ще има техническа възможност за издаване на лични документи с електронен носител.


Дата на откриване: 01.4.2016 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване: 15.4.2016 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
03 април 2016 г. 23:42:39
mpankov

Подкрепа за проекта

Подкрепям проекта, който общо взето трябваше да бъде предложен заедно с пакета с предложените изменения в ЗЕУ и ЗМВР. Между другото заложеното ресурсно осигуряване в тях (финансово и човешки ресурси) не е ясно дефинирано и оттук сроковете за реализация за мен силно са под въпрос.



​За да започнат наистина да се издават лични карти с новата функционалност от 01.01.2018, т.е след 21 месеца трябва да се действа доста експедитивно, защото реално за да тръгне такава нова голяма и сложна система трябват поне 12 месеца след подписване на договор ​с изпълнител, т.е. остават само 9 месеца за подготовка (3 мес.) и провеждане на конкурсна процедура (6 месеца с обжалванията).

​Трябва да се даде приоритет на проекто-закона в парламента и заедно с другите два, посочени по-горе и до Великденските празници да бъдат разгледани и приети от парламента на двете необходими четения.



Само така процедурата ще стартира на 1 януари 2018..



 

05 април 2016 г. 16:48:05
vkolev

Становище от фонцация "Отворени проекти"

Понеже становището е по-дълго:

Link: http://openprojectsfoundation.org/?q=en/node/43

PDF: http://openprojectsfoundation.org/files/stanovishte-eid.odt

ODT: http://openprojectsfoundation.org/files/stanovishte-eid.odt

07 април 2016 г. 21:56:37
initLab

poleto (neobosnovano) ne pozvolyava latinica

Гражданско Сдружение "Инит Лаб" подкрепя становището на Фондация "Отворени Проекти":



http://openprojectsfoundation.org/?q=en/node/43

08 април 2016 г. 00:40:44
imarkov

Против проектозакона

Аз съм против проектозакона, тъй като предложената технология за безконтактно прочитане на информацията е изключителна несигурна и представлява риск за достъпване на лични данни от неоторизирани недобронамерени лица. Подробна информация и препратки могат да бъдат открити в становището на фондация "Отворени проекти" (http://openprojectsfoundation.org/?q=en/node/43), което подкрепям напълно.

08 април 2016 г. 14:29:24
dmilkov

Против проекта в частта за безконтактно четене на информацията

Използването на технологии за безконтактно четене на информацията като RFID и NIC в подобен род документи, носители на лични данни и изискващи подходящото ниво на конфиденциалност съгласно съответния закон, е пълно безумие.

Независимо дали чипът предава активно или се активира само когато бъде инициирано сканиране, прихващането на данните е еднакво лесно. Нужното оборудване за осъществяване на атаката не е никак скъпо, нито пък е трудно за придобиване от злодееца.

08 април 2016 г. 15:02:23
avasilev

Против законопроекта

Идеята за безконтактно четене на лични данни от личните документи на гражданите на Република България е безумна. Ползата от една такава функционалност е неоправдана и ненужна. Допълнително - без значение какво криптиране ще бъде използвано за защита на тези данни няма гаранция, че в срока на валидност на документа (от 10 години) тази сигурност няма да бъде хакната и милиони личните данни на милиони българи да бъдат изложени на риск от злоупотреба.

Подкрепям становището на фонцация "Отворени проекти".

13 април 2016 г. 10:59:40
LIF

Становище от Фондация "Право и Интернет"

http://www.netlaw.bg/p/s/t/stanovishche-ot-fondatsiya-pravo-i-internet-1117.pdf

13 април 2016 г. 11:51:04
skirov

Няколко бележки и предложения за прецизиране на текстовете на законопроекта

Здравейте,

1. Механизъм за удостоверяване на автентичност -  В чл. 18а, ал. 2 се допуска подаването на заявление само с електронна идентичност. Необходимо е да се знае, че при сегашния ред на ЗЕИ не е предвиден механизма за удостоверяване на автентичност съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1502 на Комисията и техническите спецификации и процедури за нивата на осигуреност "значително" и "високо" за средствата за електронна идентификация. Предложението ми е да бъде предвидено в наредбата към ЗЕИ и тук текста да се промени по реда на Наредбата. Друго съображение, което трябва да се има предвид, е, че подаването на заявление само с електронна идентичност може да става в рамките на само една система. В противен случай е необходимо да бъдат предвидени и заложени доста прецизни механизми за сигурност при обмяната на данни и документи между системите или да се ползва услугата e-Delivery съгласно Регламент 910/2014, предоставяна от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги (ДКУУ). 

2. Липса на яснота в процеса по записване на КЕП и предпоставка за административна тежест – В чл. 20а, ал. 4 се посочва какво може да съдържа електронния носител (чипа). Удостоверението за квалифициран електронен подпис се издава от ДКУУ и в чл. 31, ал. 6 е указано как ще се запише на чипа. Отново при предложения ред на ЗИД на ЗЕДЕП не е предвидено издаването на КЕП на лична карта или на сим карта.

Необходимо е да се прецизират текстовете и процедурата, защото остава и въпроса как българите в чужбина ще могат да имат КЕП на личната си карта от български ДКУУ или ако имат желание да имат КЕП от друг европейски ДКУУ. Подписването на договор между лицето и ДКУУ и ходенето от офис в офис е предпоставка за административна тежест на гражданите и бизнеса.

3. Липса на статут временно спряно удостоверение – В чл. 32, ал. 3 и 4, и съответно чл. 49, ал.4 и 5, чл. 63, ал. 6 и 7 е предвидено прекратяване на удостоверение за еИД и КЕП. Не са споменати, обаче, случаите, в които документът е загубен или откраднат и възможността удостоверенията да бъдат временно спрени. Ако е налична единствено опцията за прекратяване, то това натоварва финансово бизнеса и гражданите. Необходимо е да се прецизира и срок, в който да става уведомяването съгласно чл. 32, ал.4 и съответните й.

В допълнение разбирам мотива за отказ от издаване и записване върху електронния носител на удостоверение за електронна идентичност по чл. 20а, ал.4 т.2, но на фона на всички останали заявления в държавната администрация и логическата последователност при деклариране на обстоятелства в дигиталния свят, е нормално да не се създава объркване и липса на логика, а да бъде заявяване на желание.

13 април 2016 г. 12:21:26
yurukov

Промените нарушават заявения принцип на техническа неутралност

Становището ми описва сериозни проблеми с промените, които нарушават техническата неутралност залагайки точно определена технология още с изискванията в закона. Нещо повече, лиспва всякаква практическа нужда да се въвеждат биометрични данни в личните карти и документите за пребиваване на чужденци. Липсва практическа нужда от електроннен идентификатор и в паспортите. Има технически неясноти и около добавянето на КЕП в личните документи, както и практическата стойност на включването му в паспортите и документите за пребиваване на чужденци. От промените личи, че последните са включени самоцелно и без оглед на това дали въобще ще бъдат използвани от гражаните в каквато и да е ситуация. 

 

Подробности по становището ми ще намерите тук:

http://yurukov.net/share/strategy/stanovishte_2045.pdf

http://yurukov.net/share/strategy/stanovishte_2045.odt

15 април 2016 г. 16:52:24
bordjukov

Становище относно проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи

Становището ми може да бъде открито на личния ми сайт: https://petko.me/privacy/law/2016/04/14/bimetric-pcards.html