Обществени консултации

ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ

Законопроектът цели да гарантира равнопоставеност на жените и мъжете чрез  нормативно регламентиране на органите и механизмите за провеждане на единна държавна политика в тази област на обществени отношения. 

Проектът на Закон за равнопоставеност на жените и мъжете е в изпълнение на национални програмни документи и ангажименти на Република България по международни договори:

- Изпълнение на мярка „Приемане на Закон за равенство между половете и институционализиране на националния механизъм по равнопоставеност на жените и мъжете” по Цел 32: „Насърчаване равенството между жените и мъжете и на недискриминацията” на Програма на правителството за стабилно развитие на Република България за периода 2014-2018 г.

- Изпълнение на мерки в Плана за действие за изпълнение на заключителните препоръки на Комитета на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените (РМС № 438 / 25.07.2013 г.),  отправени към Република България през 2012 г., по-специално мерки по препоръки в областите „Правна рамка за равенство”, „Национален механизъм за постигане напредъка на жените” и  „Временни специални мерки”.

- Изпълнение на ангажименти на Република България по международни договори в областта на правата на човека, по които България е страна и препоръки към България на съответните наблюдаващи прилагането органи - Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), Пекинската платформа за действие от 1995 г. През 2016 г. България следва да внесе в ООН своя пореден периодичен доклад по прилагане разпоредбите на CEDAW, в който да отчете изпълнението на препоръките, сред които са: приемане на закон, укрепване на националния институционален механизъм по равнопоставеност на половете и регламентиране на временни специални мерки.

- Изпълнение на ангажименти, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, свързани с интегриране на принципа на равнопоставеност на половете във всички политики и хармонизиране на националното законодателство и практики.

Проектът на акт ще създаде нормативни предпоставки за ефективно управление на политиката, която да допринесе за постепенното й постигане.

Действащото право  се опитва да отговори на необходимостта от осигуряване на равнопоставеност на жените и мъжете, която е постигната формално, но не и фактически (реално). Постигането на фактическа равнопоставеност на жените и мъжете във всички области изисква ефективен механизъм за управление на единна държавна политика, която последователно провежда принципа на равнопоставеност чрез съчетаване на интегриран подход и специални мерки. Институционалният механизъм е силен и устойчив инструмент за разработване, прилагане и наблюдение на съответните политики, за да се гарантира, че въпросът за равнопоставеността на половете запазва водещо място в политическата програма и обществения дневен ред.

Проектът на Закон отговаря на необходимостта от по-пълно регулиране на областта на равнопоставеност на жените и мъжете чрез нормативно регламентиране на национален механизъм за провеждане на единна държавна политика в тази област.

Понастоящем отсъства законова регулация на цялостен национален институционален механизъм. Проектът на акт ще запълни тази празнота в българското право.

Държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете има хоризонтален, междусекторен характер. Провеждането на такава политика изисква ефективен национален институционален механизъм, който функционира на различни равнища на управление чрез интегриране (мейнстрийминг) на тези въпроси във всички политики и чрез прилагане на временни насърчителни мерки при необходимост. Към настоящия момент тези изисквания се осъществяват чрез функциониране на отделни елементи на институционалния механизъм, регламентирани в Правилника за устройство и организация на работа на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет, приет с постановление на МС.

Създаването на ефективен Национален институционален механизъм е необходимост за оптимизиране на модела за разпределение на управленските отговорности между съответните органи, ясно поемане на ангажименти, по-добро управление на процеса на изпълнение на политиката и ресурсите за това. Така политиката ще бъде поставена на системна, широка, междусекторна основа, с хоризонтално въздействие.

Проектът на акт има рамков характер. Той регламентира принципите, върху които се основава държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, органите, очертава правомощията и взаимодействието им по отношение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете, определя основните подходи като интегрирания междусекторен подход и  времените насърчителни мерки.

Министерският съвет определя държавната политика и одобрява основните документи в тази област. Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС продължава да функционира като консултативен и координиращ орган. Министърът на труда и социалната политика е орган, който ръководи, координира и контролира осъществяването на политиката на национално ниво.

Институционализира се фигурата на „координатор по равнопоставеност на жените и мъжете”, който е служител в централните и териториалните органи на  изпълнителна власт и се определят функциите му. Определянето на органите, техните функции и механизми на взаимодействие укрепва националния институционален механизъм и засилва провеждането на оперативно ниво на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете.

Регламентират се основните документи на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете – Национална стратегия, планове за действие, периодични доклади за отчитане. С оглед информационното осигуряване на политиката се предлага задължението държавните органи да регистрират и обработват данни по пол, както и създаването на система за наблюдение на равнопоставеността на жените и мъжете. Ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете се насърчава чрез създаването от министъра на труда и социалната политика на отличителен знак за значими постижения.

Предложеният проект на Закон за равнопоставеност на жените и мъжете ще доведе до законово регламентиране на цялостен национален институционален механизъм по равнопоставеност на жените и мъжете и неговото функциониране на различни равнища на управление,  до ефективно провеждане на единна хоризонтална и интегрирана държавна политика в тази област с оглед ускоряване постигането на фактическа равнопоставеност на половете, до осигуряване на по-пълно съответствие на националното законодателство и практики с изискванията на Европейския съюз и международни договори, по които България е страна. Това създава условия за ускоряване постигането на фактическа равнопоставеност на жените и мъжете във всички области на икономическия, политическия и обществения живот.


Дата на откриване: 06.10.2015 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Социална политика и заетост
Дата на приключване: 19.10.2015 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
08 октомври 2015 г. 18:36:42
enherma

балансирано представителство

чл.2 ал.4 - квотен принцип? /съдии и учители - над 80% феминизация, армия, полиция - под 20% феминизация/

ще има .... болка

 

19 октомври 2015 г. 15:36:10
advtonydimov

Становище на Центъра за оценка на въздействието на законодателството

Приветстваме идеята за прилагането на принципно нов подход на реализация на политиката по равнопоставеност на половете чрез изчерпване на правната уредба в нов рамков законов нормативен акт, който поставя сериозен аспект върху институционалните и практически аспекти на тази политика. Не можем да подминем и наличието на текст от проектозакона - чл. 10, който предвижда, че "Оценките на въздействието на нормативните актове и стратегическите документи включват и оценка на въздействието по пол." Бихме желали да припомним 2 ключови момента имащи отношение към материята. Първо, в приетия на първо четене от правната комисия в парламента проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове е предложена нова разпоредба на чл. 28, ал. 3, която гласи следното: "(3) Законопроектите се придружават и от справка за съответствието им с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, която се изготвя от Министерството на правосъдието.“ Измерението "Основни права" е задължително интегрирано в оценките на въздействието днес, в разките на което ще се прави предлаганата ОВ по пол, но според нас същинското съответствие би следвало да бъде установявано при предвидение в проекта за ЗНА предварителне преглед, който е в компетентността на Министерство на правосъдието. Второ, в рамките на Предефиниран проект № 3 по Норвежки финансов механизъм 2009 – 2014 на Министерство на правосъдието в средата на тази година беше разработен цялостен „Механизъм за предварителен преглед на съответствието на проектите на нормативните актове с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд по правата на човека“, който предвижада институционални аспекти, свързани със създаването на Национална институция по правата на човека акредитирана със Статут А и извършването на всички залегнали в предлагания тук закон за равнопоставенопоставеност на половете дейности. Предложението ни е да се намери синергията между институционалните и функционалните аспекти на политиката по равенство между половете с общата национална политика по защита правата на човека, особено като се има предвид, че през ноември 2015 г. предстои председателство на България на Съвета на Европа, при което на българсакат държава за пореден път ще й се наложи да отговаря на поредица от неудобни въпроси, свързани с неспазени препоръки и ангажименти и неизпълнени около 300 решения на ЕСПЧ.

С уважение,

д-р Тони Димов

Председател

Център за ОВЗ