Обществени консултации

Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки

Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки
Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗИДЗОП) е породен от спешна необходимост за решаване на неотложни проблеми в областта на обществените поръчки.
С последните съществени промени в ЗОП, в сила от 1 юли 2014 г., се измени чл. 16г, с цел да се стимулира участието на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания в обществени поръчки. В тази връзка бяха предвидени редица облекчения като напр. отпадане на критериите за подбор по отношение на тези участници. Практиката по прилагане на разпоредбата показа, че тяхното преференциално третиране се използва от недобросъвестни лица, които се вписват в регистъра по чл. 29 от ЗИХУ, само за да участват в процедури за обществени поръчки. Това създаде реална опасност от сключване на договори за обществени поръчки, съответно рамкови споразумения с лица, които не разполагат с необходимия икономически и технически капацитет, за да изпълнят в пълен обем възложените поръчки. В някои случаи тази практика доведе и до неуспешно приключване на процедурите, поради невъзможност да се изпълняват договорите. Освен всички рискове за възложителите, като краен резултат, вместо стимулиране на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания се наблюдава по-скоро задълбочаващо се елиминиране на тяхното участие на пазара на обществени поръчки.
С оглед преодоляване на този проблем, със законопроекта се предлагат следните промени в чл. 16г:
 Прецизира се действащата ал. 4 (нова ал. 5), като се предвижда изрично, че задължението за запазване на поръчките се отнася и до възлагането им чрез публична покана, по реда на глава осма „а“ от ЗОП (за по-малки по обем договори). Настоящата редакция на разпоредбата не урежда категорично този въпрос, с което създава неясноти в практиката на възложителите. Предвид обстоятелството, че по-голяма част от специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания имат ограничени капацитетни възможности, то обосновано би било и малките обществени поръчки да се запазят за тях.
 С новата ал. 6 е уредена изрично възможността при възлагане на запазени поръчки да участват и други лица, извън кръга на специализираните предприятия. Такава възможност е допусната и в действащата нормативна уредба, но тя се извежда индиректно от ал. 6 на чл. 16 г. Запазването на тази възможност е необходимо с цел бързина и ефективност в процеса на възлагане, тъй като се спестява време от прекратяване и
повторно откриване на процедурата, в случай че не може да се възложи на специализирано предприятие.
 Предлага се отмяната на действащата ал.5, с което отпада забраната възложителите да поставят изисквания за икономическо и финансово състояние, квалификация и технически възможности по отношение на специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания. По този начин се гарантира, че възлагането на поръчката ще се съобрази с капацитетните възможности на тези лица при запазване на конкуренцията между тях.
 Предложена е нова редакция на действащата ал. 5, т. 2 (нова ал. 7), с която се урежда съществена празнота в действащия чл. 16г. Предвид установените проблеми в практиката, се въвежда задължение за посочване на регистрацията в поддържания от Агенцията за хората с увреждания регистър по чл. 29 от ЗИХУ, а за чуждестранни лица - в еквивалентен такъв. Тази регистрация се явява основният правопораждащ факт за участие в запазена поръчка. Същото изискване се прилага и за подизпълнителите или за трети лица когато кандидатът или участникът се позовава на тях при изпълнението на поръчката. (ал.10)
 С новата ал. 9 се прецизира реда за разглеждане на офертите и заявленията за участие на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания и на другите заинтересовани лица. Посочва се, че офертите или заявленията за участие на други лица се разглеждат само ако няма годен участник или кандидат - специализирано предприятие или няма оферта на такова лице, която да отговаря на изискванията на възложителя.
Със законопроекта се предлага преминаването на Агенцията по обществени поръчки към министъра на финансите. Предложението е свързано с оптимизиране процеса на изпълнение на Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014 – 2020 година.
На първо място, следва да се вземе под внимание фактът, че общият бюджетен процес и обществените поръчки са част от една цялостна политика, като поръчките са реалният инструмент, чрез който се разходват бюджетните средства. Общата отговорност за организирането и контрола върху бюджетния процес е вменена на Министерството на финансите.
На второ място, в сегашната ситуация методологията и предварителният контрол се осъществяват от Агенцията по обществени поръчки към Министерството на икономиката, докато последващият контрол, от страна на изпълнителната власт, е възложен на Агенцията за държавна финансова инспекция, а когато поръчката е финансирана със средства от европейските фондове – и на ИА „ОСЕС“. Последните две агенции са към Министерството на финансите. В резултат от това няма гаранции, че методическите насоки срещат разбирането на органите за последващ контрол, нито че провеждането на предварителния и последващ контрол е базирано на общ подход и тълкуване. Съществено подобряване на работата на всички институции, ангажирани с контрола върху
обществените поръчки може да се очаква само, ако се създадат обективни предпоставки за единство по остта: методология - предварителен контрол - последващ контрол. Такава съгласуваност ще даде възможност за дефиниране и преследване на общи системни цели. Като се отчита необходимостта да се запази самостоятелност на органите, ангажирани с тези аспекти от обществените поръчки е необходимо да се създадат и предпоставки за по-тясно сътрудничество между тях, включително като се гарантира единство на провежданата цялостна политика от общо ръководство.
Не следва да се пренебрегва факта, че в последните години оптимизирането на възлагателния процес преминава през съществено централизиране на процедурите. Единственият функциониращ Централизиран орган за обществени поръчки е позициониран в Министерството на финансите. Националната стратегия предвижда мерки в посока ускорено развитие на централизираното възлагане и поетапно въвеждане на пълна електронизация на възлагателния процес. В съответствие с новите директиви в областта на обществените поръчки се предвижда въвеждането на изцяло електронна комуникация между възложителя и кандидатите, до подаване на електронна оферта включително. Към настоящия момент, с решение на Министерския съвет е избран централизиран едноплатформен модел за развитие на електронните обществени поръчки в България, който да се реализира чрез придобиване на единна електронна платформа. Предвидено е администрирането и поддържането на платформата да се осъществява от Агенцията по обществени поръчки. От друга страна, съществуващият ЦООП към министъра на финансите е предприел действия по изграждане на електронна платформа за централизирано възлагане на обществени поръчки. Същевременно е необходимо постигането на оперативна и функционална съвместимост, така че двете платформи да работят обвързано. Ето защо преминаването на Агенцията по обществени поръчки към Министерството на финансите ще сведе до минимум редица рискове от организационен, финансов и административен характер в тази насока.
Предвид изложеното, целта на предлаганата промяна е да спомогне за реализирането на ефективни политики в областта на обществените поръчки чрез съгласувани действия от ангажираните институции и подчинеността им на общо ръководство.
Ефектът от приемане на законопроекта ще спомогне за решаването на два основни въпроса:
Ще се подобрят възможностите за достъпа на специализираните предприятия до участие в обществени поръчки, каквато е основната цел на запазването на поръчките за тях. Така ще се осигури последователно провеждане на политиката за подпомагане и стимулиране на предприятията на хора с увреждания. От друга страна ще се преустанови незаконосъобразната практика по прилагане на чл. 16г и ще се намалят рисковете от забавяне или неуспешно възлагане на поръчките.
С преминаването на АОП към министъра на финансите ще се създадат предпоставки за провеждане на единна политика в областта на обществените поръчки чрез обединяване в общо ръководство на органите, отговорни за методология, мониторинг, централизирано възлагане, предварителен и последващ контрол. Ще се подобри финансовото и ресурсно обезпечаване на агенцията, особено във връзка с предвиденото в новия закон разширяване на обхвата на предварителния контрол, осъществяван от АОП. Ще се създадат по-благоприятни условия за реализиране на Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки за периода 2014-2020 г., която е важно условие за изпълнението на Споразумението за партньорство. От успешното реализиране на последното зависи възможността страната да получи значителни средства по линия на Европейските структурни фондове, доколкото тези средства ще бъдат разходвани чрез възлагане на обществени поръчки.


Дата на откриване: 30.4.2015 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Бизнес среда
Дата на приключване: 14.5.2015 г.
Коментари
Коментари
Добави коментар
 
09 май 2015 г. 16:01:03
Barzakova

Заглавие

Коментар

09 май 2015 г. 16:07:20
Barzakova

Предложения ЗОП

Както Закона за обществените поръчки, така и предложените допълнения не са достатъчно конкретни, което дава възможност на възложителя да избира предпочитания от него кандидат. Според мене трябва да има и отделен член от Закона, който да се отнася и за обществените поръчки за проектите на обекти от 1 и 2 категория. Не е ясно в Закона и допълнението точно какви документи трябва да приложи кандидата. Документите, описани в чл.47, ал.10 не са достатъчни, за да прецени комисията коя фирма печели търга. Търгът трябва да спечели фирма, а трябва в търга за проектиране да може да участват и физически лица /проектанти/, които са предложили най - доброто решение. Аз съм давала и миналата година и тази -2015г., на Общото събрание, предложение по какви критерии да се избира печелившия кандидат. Сегашният начин за избиране на печеливш кандидат според мен е корупционен. Не може по стойността на проектанския хонорар да се печели поръчка за проектиране, а още по- малко за абсурдните срокове на проектиране. Цената на проектирането трябва да се приеме по цените на КИИП, а сроковете за проектиране ги има във всички правилници, така че те са еднакви за всички кандидати. Предлагам към всички необходими документи да има идейна скица на предлаганата конструкция, описание на предлаганата технология на изпълнение на обекта, обобщена количествена и стойностна сметка. Кандидатът, който е предложил най-технологичния и евтин проект трябва да спечели поръчката /това е за конструкции на ТС /транспортно строителство/, а всяка секция трябва да даде своите предложения/. По този начин се избягва възможността за корупция. Като пример ще кажа, че скоро присъствах на експертен съвет, в който се разглеждаха проекти за мостове. Проектът беше работен и бе платено за него. По проект са предвидени 60- тонни греди и на въпроса към проектанта как ще монтира тези греди, той отговори с 200-тонен кран. Такъв мобилен кран няма, но и да имаше, за него се прави път, по който да се движи. Не се описва къде ще се произвеждат гредите - на приобектов полигон или ще се доставят / а може ли това да стане по нашите пътища? /. И цялата тази технология на изпълнение на обекта не е включена в цената, а се оказва, че проектът е неизпълним и затова отпадна, а той бе платен. Ето за това е важно в обществената поръчка да се предлага и конструкция, както и технология на изпълнение, за да не се правят невъзможни и необмислени проекти, да не се лъже по този начин в цената на строителството, с което се заблуждават и възложителите, а и строителите.
В т.2 от предложенията добре е решено, че Комисията, разглеждаща предложенията на фирмите и физическите лица / проектанти/, т.е. в списъка на АОП ще могат да се включват не само експерти, предложени от професионални сдружения и организации, но и такива самостоятелно подали заявление за вписване, към което са приложили доказателства за квалификацията и опита си...Предлагам тези лица да подадът заявление за вписване в КИИП и КИИП да внесе заявлението в АОП.

С уважение: инж. Бързакова
Продължение:
Предишното ми предложение се отнасяше за проектирането и то по- специално за транспортното проектиране. Искам да изкажа предложението си общо за Закона за обществените поръчки. Този Закон, както и предложенията към него са написани много общо. Не може едни и същи изисквания да се отнасят за всички дейности. Това създава предпоставки за корупция. Всяка дейност има своята специфика и за всяка трябва да има отделни условия. Например не може изискванията за строителство, проектиране, доставка на съоръжения и т.н. да бъдат обединени. В Закона всяка дейност, /а те не са много/ трябва да е в отделен параграф и с изисквания, специфични за тази дейност. Законът не трябва да се съставя само от адвокати, а трябва да има и специалисти по всички обхванати от Закона дейности. Законът трябва да е точен, конкретен, без двусмислия, които да дават възможност за тълкуване.

С уважение: инж. Бързакова