Новини

12.12.2008 г.

Проектът „Обмен на данни за съдимост” е важна част от усилията за укрепване на европейското сътрудничество в наказателно правната област

Категория: Правосъдие и вътрешни работи

 „Проектът „Обмен на данни за съдимост” е важна част от усилията за укрепване на европейското сътрудничество в наказателно правната област, защото целта му е подобряване на механизмите, свързани с обмена на информация от регистрите за съдимост между страните-членки на ЕС. Това е от особено значение при превенцията на престъпността и развитието на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в Европейския съюз”, заяви днес министърът на правосъдието Миглена Тачева при откриването на пленарната сесия на проекта „Обмен на данни за съдимост”. Във форума, организиран от Министерство на правосъдието, участват експерти от 17 страни-членки на ЕС и от Европейската комисия.
    „Преди присъединяването ни към проекта NJR обменът на бюлетини за съдимост се извършваше веднъж годишно, на хартия, а сега може да става незабавно, след регистрация в регистъра на осъждащата държава”, подчерта министър Тачева и допълни, че с участието си в проекта България ще допринесе за обогатяването му, дори само заради факта, че сме първата държава с азбука на кирилица, която става част от него.
    Проектът „Обмен на данни за съдимост” стартира в началото на 2006 г., като идеята идва от Германия и Франция  още от 2003 г. През февруари 2008 г. страната ни получи покана за присъединяване като страна-наблюдател, а през юни 2008 г. се присъдени заедно с Кралство Нидерландия, за член на проекта. Федерална република Германия стана официално наш партньор, с който освен тестови данни обменяме и опит по досегашната реализация на проекта.
    „Достойно за възхищение е, че България успя в много кратко време от официалното й приемане като страна-партньор по проекта да реализира успешни тестове с нас”, заяви по време на заседанието д-р Вилфрид Бернхард, ресорен отговорник за информационните технологии към Министерството на правосъдието на Федерална Република Германия. „Може да се каже, че България успя с реалния обмен на данни за изключително кратко време, много по-бързо от останалите държави и в значително по-кратки срокове в сравнение с тези, от които се нуждаеха първоначалните държави-учредителки”, каза още д-р Бернхард.