Днес обществото решава

Неясноти в текстовете на конвенцията Ново мнение
Liberty 12 януари 2018 г. 21:54:29
  • Мнения:
  • отрицателни 0 / положителни 0
Група: Регистриран потребител

Мнения: 2 виж всички

Регистриран на: 12.1.2018 г.
Истанбулската конвенция предизвика в последно време широк обществен дебат. Докато една част от обществото подкрепи идеята за ратификация на международния документ, друга се обяви твърдо против. Публично обявената цел на Истанбулската конвенция е във връзка с борбата на насилието над жени и деца. Безспорно,
Liberty 13 януари 2018 г. 17:21:18
  • Мнения:
  • отрицателни 0 / положителни 0
Група: Регистриран потребител

Мнения: 2 виж всички

Регистриран на: 12.1.2018 г.
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие предизвика в последно време широк обществен дебат. Докато една част от българското общество подкрепи идеята за ратификация на международния документ, друга категорично изрази несъгласието си. Публично обявената цел на конвенцията е свързана с борбата срещу насилието над жените и децата. Безспорно цел, достойна за похвала и подражание. За съжаление обаче, в текстовете на документа съществуват неясноти, които в голяма степен допринасят за поляризацията на общественото мнение. „Пол“ ще означава социално изградените роли, поведения, стереотипи, възприети в конкретното общество“. Тази дефиниция, уредена в чл.3, т. „в“ на конвенцията, във връзка с чл.12, пар.1 от същата – „Страните по тази конвенция ще полагат усилия за ликвидиране на възгледите, традициите и всички практики, свързани... със стереотипните роли за мъжете и жените“, създава неясноти както в юридическата, така и в социалната действителности. неразделно свързана с понятийната абстракция, стои въпросът за основните конституционно уредени принципи, човешки права и свободи. С въвеждането на комбинацията чл.3/чл.12 и синхронизирането й с останалата част от конвенцията, последната практически изключва възможността да се изгражда възглед, опозиционен на този за „социалния пол“. С това се нарушават редица разпоредби от Конституцията ни: - Чл.4, ал.2 – „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и гражданското общество“ - Чл.5, ал.1 – „Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат“ - Чл. 6, ал.1 и 2 – С въвеждането на понятието „социален пол“ и дългосрочната стратегия за „заличаване на всички традиции и практики, базирани на.... стереотипните възгледи за мъже и жени“, всички модели, включително и тези, свързани с идентичността, културата и човешкото съществуване, с характер по – различен от „този за социалния пол“ практически биват обявявани за дискриминационни по същество. Нарушава се и равенството на гражданите пред закона, тъй като свободите на едни са ограничени за сметка на прищевките на други. Оттам: - Чл.37, ал.1, свързана със свободата на съвестта и мисълта - Чл. 39, ал.1 – Правото на свободно мнение, изразено чрез слово - Чл. 58, ал.2 – По отношение невъзможността за игнориране на Конституцията поради частни убеждения - С въвеждането на чл.14 от конвенцията се нарушава пряко чл.23 от нашата конституция- „Държавата създава условия за свободно развитие на науката и образованието“. От друга страна, Истанбулската конвенция, чрез своите абстрактни понятия, създава правна, а оттам и фактическа несигурност в българското общество. Пренебрегвайки очевидните разлики между мъже и жени, тя дава предпоставки за заобикаляне на закона чрез употреба на общата дефиниция за „социален пол“, пределно ограничаване на родителските права при отглеждането на детето, въвеждане на неравенство в спорта, възможност за отделни социални групи да налагат своето мнение и да отстояват частен интерес без оглед на това дали нарушават значим обществен такъв. От трета страна, последните политически събития също внесоха несигурност в националната обстановка. Внезапното стихване на парламентарното и институционалното недоволство около конвенцията, последвалото го бързо внасяне за гласуване в Народното събрание, без обстойно допитване до населението и въпреки нарасналото обществено недоволство ясно показаха, че зад цялата работа стои някой, чиито желания са конвенцията да бъде възприета като образцов модел час по скоро, без много шум, дори и в противоречие с обществените интереси. Предварителните обещания на правосъдния министър Цачева за скорошна ратификация на международния документ пък предизвикаха истинска лавина от гняв от страна на гражданите. В международен план също се забелязва целенасочено потискане на противниците на конвенцията. Израз на това е агресията на ЕС срещу Полша, както и политическият натиск, оказан върху правителствата на България и Хърватска.